Усилията им са насочени към телесна или ментална трансмиграция към космоса, към други планети, може би други галактики.
Други провеждат опити, свързани с животинска фотосинтеза — слънчевата светлина трябва да осигури огромна енергия, която да замести обичайната храна. Списъкът е безкраен.
Вече започнахме да осъзнаваме предела на способностите ни. Нашите философи, психолози, социолози изучават същността ни, откриват регресии към предишната ни идентичност като примитивни лисици — атавистично поведение, което не одобряваме, но с което не можем да се преборим. Станали сме по-безскрупулни, по-горделиви, по-тесногръди, по-жадни да се възползваме от ситуацията, отколкото би трябвало да бъдем. Гордеем се с омразата си към насилието, с желанието да съхраним планетата, но ако ни се предостави сгоден случай или някой животински вид изпадне в криза, взимаме своето.
Главата ми се замайва. Тези идеи са извън пределите на моето възприятие. В същото време отговарят на въпросите, които съм си задавал цял живот. Проблемът е, че не знаех как да ги формулирам. Толкова неща са ми били неизвестни. Рете се усмихва.
— Франки, сигурно си се уморил да ме слушаш, но трябваше да научиш всичко. Сега свършвам. Да, най-после научаваш отговорите на въпросите, които са те измъчвали през целия ти живот. Вероятно ти е било много трудно да разсъждаваш върху тях, без да има към кого да се обърнеш за помощ, без да разполагаш с достатъчно информация, за да намериш отговорите. Вече привършвам, моля те, изслушай ме.
Идеален пример за нашите ограничения е отношението ни към хората тук. Отучихме ги от привичната им войнственост, съперничество, агресивност. Опитваме се да ограничим склонността им да подражават, да се подмазват на онези, които намират за по-висши от тях. Раболепието им е аналогично на поведението на опитомения вълк, кучето, което хората са отглеждали в твоята епоха.
Да се възползваме от регресивното поведение на човека противоречи на нашите закони, но някои лисици го правят. Дори онези, които не го одобряват, трудно отблъскват сервилното желание на хората да участват в живота ни като наши слуги. Това е проблем.
Има и други предупредителни сигнали, на които отскоро започнахме да обръщаме внимание. Това е признак, че бъдещата мутация няма да притежава въпросните недостатъци и чрез някаква регресивна еманация ни помага да се отърсим от тези недостатъци.
Най-важното е, че според специалистите ни по социална психология желанието за промяна, осъзнатата необходимост от промяна, произлиза от новите мутанти, които ще притежават тези умения и способности, но не и нашите недостатъци. Поради това смятаме, че сме на прага на новата мутация.
Не съществува метод, чрез който да измерим физически онова, което наричаме време, неговото положение или отместване. Реални са единствено движението на небесните тела спрямо Земята и привидно родовия аспект на нашето съществуване, но психологическото обяснение вече е налице.
Следователно смятаме, че трябва да служим като пазители на планетата, закрилници на всички видове. Поради тази причина върнахме първоначалния облик на планетата, чиста и незамърсена, където природата е основен източник. Живеем в подземия и непрестанно търсим мутанта, който се надяваме да се появи, за да ни помогне да защитим Земята, да помогне на нашата планета да направи следващия скок в своето развитие.
Проучванията ми бяха своеобразно връщане в миналото, което да открие как се е появила великата мутация и как е оцеляла. Интересувахме се от самото начало от теб, Франки, основателя на нашата цивилизация. Това е опит да разберем, да вземем участие в твоята мутация, за да се подготвим за бъдещето си на по-низши същества на тази планета. Надяваме се промяната да стане с минимално чувство на обида и враждебност, безболезнено преминаване на властта в ръцете на онези, които ще изведат Земята на по-висш етап в развитието й. Разбираш ли?
— Да, но вие вече знаете, че сте тук, че неизвестно как това се е случило, то е реалност. Защо се интересувате от причината, от началния тласък? Нижа всичко това не е ех post facto? Мисля, че не разбирам.
Тя ме поглежда, носът й трепва.
— Отново попадна право в целта. Да, съществува цяла философска школа, която разглежда този въпрос. Становището ти е много практично и логично, след като въпросът „как“ е по-маловажен от въпроса „какво“ се е случило.