Проблемът е, че не сме така сигурни, както са били учените по твоето време или дори нашите учени доскоро, че връзката между причина и следствие е пряка, линейна. Започваме да подозираме, че това е поредната заблуда, че от теоретична гледна точка изминалите петдесет хиляди години могат да бъдат заличени или да протекат по коренно различен начин, ако не са налице някои жизненоважни елементи на абсолютната последователност. Това е друга причина за безпокойство. Знаем, че сме в състояние да се върнем в твоето време, наблюдаваме го вече няколко века. Може би нещо, което сме направили или не сме направили, ще превърне цялата ни реалност в илюзия, мираж и светът ни ще рухне всеки момент.
Започвам да разбирам. Току-що чутото е толкова значимо и така надминава досегашните ми представи, че съм като замаян. Тя продължава:
— Преди петдесет хиляди години много от уменията, които притежаваш — и които ние също притежаваме — са били предсказани от учени, писатели, дори автори на комикси.
Хората са постигнали напредък в областта на ядрената енергетика, който бил преждевременен. Тяхното емоционално и умствено развитие не били на необходимото равнище, за да се справят с тези сили. Времената били опасни и било жизненонеобходимо някои от нас, първите, да проумеят какво става, да проникнат в онази епоха и посредством умствена манипулация да предотвратят евентуалната ядрена касапница.
Поглеждам я с изумление.
— Искаш да кажеш, че сте наблюдавали използването на ядрени оръжия в моята епоха? Когато пуснаха онези бомби над Хирошима и Нагазаки, за да сложат край на войната с Япония, се уплаших за бъдещето на човешката раса, на живота въобще.
— Да. Поехме този риск. Надявахме се, че когато хората проумеят ужасната сила, която могат да отприщят дори на това примитивно ниво, ще се опомнят, ще престанат, но останахме излъгани. Амбициозни, враждебно настроени към околните, роби на господарския си манталитет, те загърбиха разума. А наблюдението, което провеждахме през последвалите няколко века, беше (или от гледна точка на твоето време) ще бъде още по-щателно.
Разбираш ли, съзнавахме, че светът е изложен на опасност. Знаехме, че неизвестно как сме успели да оцелеем, но искахме да предпазим планетата и живота на нея от сериозни катаклизми. Стеснихме до минимум кръга от възможностите и стигнахме до извода, че сме пред прага на мутацията, която е в основата на цялото ни съществуване. Щяхме да се родим всеки момент!
Все още съществува възможността страшна катастрофа да заличи нашето съществуване, нашата история. Наш дълг е да предотвратим това. А по-късно, много след твоето време, с разпространението на още по-смъртоносни оръжия, задачата ни стана хиляди пъти по-трудна.
— Рете, говориш за миналото и за бъдещето така, сякаш между тях няма връзка. Ние сме тук, разговаряме, обсъждаме всичко това, а ти продължаваш да твърдиш, че някаква катастрофа може да заличи нашето минало. Не те разбирам.
— Умът ти все още е ограничен от концепциите за линейно време и причинно-следствена връзка. Трудно е да промениш мисленето си.
— Откъде знаете, че следващата по-висша раса не наблюдава вас? Откъде знаете, че те не са ви подтикнали да се върнете в миналото и да ме потърсите?
— Не знаем. Но дълго обсъждахме подобна възможност. Цял клон от нашата наука се занимава с откриването и комуникацията с евентуалните наблюдатели. Всички ние, които съзнаваме своите ограничения, своите недостатъци, се надяваме те да са тук.
— Твърдиш, че всичко е взаимносвързано. Че между циклите вероятно съществува някакво ментално застъпване. Мислиш ли, че наблюдението изисква физическо присъствие?
— Да, така смятаме. Според нас единствено при последните няколко мутации е съществувала възможност за ментално или физическо застъпване, но не можем да го твърдим със сигурност. Колкото по-назад във времето се връщаме, толкова по-опасно става, все по-трудно се ориентираме. Когато бях в твоята епоха например, достигнах границите на своите способности като антрополог. Специалистите могат да стигнат и в по-далечното минало, те са преодолели поне пет различни цикъла от около двеста и петдесет хиляди години, но е много трудно и опасно. Така загубихме мнозина от нас.
Млъква, изправя се, заобикаля масата и застава до мен. Започва да гали нежно лицето ми с прелестната си златисторозова опашка. Очите й блестят.
— Мисля, че поговорихме достатъчно. Намирам, че си изключително интелигентен, в известен смисъл по-интелигентен дори от нас, въпреки нашата еволюция и опита ни. Най-вероятно ще открием, че сме оцелели благодарение на невероятната ти умствена мощ и концентрация, на твоето упорство. Не мисля, че някога съм срещала лисица като теб.