Наблюдавам я, докато спи; сетне Рете отваря очи.
— Ти си тук, нали? Не съм те видяла само в съня си. Наистина си Франки Фърбо, нашият прародител. Чувствам се така, както сигурно се е чувствала Ева до Адам. Благодаря ти, Франки. Сега животът ми има смисъл. Нямах представа, че мога да обичам толкова силно.
Виждам, че говори искрено. Ужасно се срамувам от мислите си преди малко.
— Оправдавам те, Франки, защото идваш от друго време, където лицемерието е нещо обикновено.
Усещам как носът ми трепва.
— Рете, липсата на тайни е сред най-ужасните неща в свят, населен с телепати.
— От теб зависи. Винаги можеш да спреш достъпа до мисълта ти. Някой път ще ти покажа как да го правиш. Сега четенето на твоите мисли, интензивността на чувствата ти ми доставя огромно удоволствие. Позволи да проявя егоизма си още малко.
Прегръщам я. Тя се притиска към мен силно, но нежно. Изпитвам невероятното усещане, че телата ни се сливат.
— Рете, зная, че не е необходимо да го казвам, защото вече го знаеш, но все пак искам да се насладя на думите: обичам те. Не искам никога да се разделяме.
Оставаме прегърнати, чувам сърцето й да бие до моето. Не мога да повярвам, че не сънувам. Дори нещата, които ми разказа Рете, ми изглеждат по-малко невероятни от чувствата ни. Дълго лежим така. Сетне тя се откъсва от прегръдката ми и ме поглежда в очите.
— Хайде, скъпи, трябва да отидем в изследователския център. Чака ни много работа. Моля те, опитай се да се сработиш с тях.
Не е нужно да й отговарям. Тя знае. Искам да помогна с каквото мога.
Пътят към центъра минава през гора и покрай едно езеро. Изминаваме го, като се държим за лапи и от време на време се галим с опашки или спираме, за да се прегърнем. Говорим само чрез телепатията; имаме да си казваме много неща.
Край езерото виждаме двама души да ловят риба. Те ни махат с ръце, сетне прилепват длани като за молитва и се покланят. Рете повтаря същите жестове. Следвам примера й.
— Съжалявам, Франки, трудно е за мен. Не зная как да постъпя. Улавям се, че избягвам хората, защото ми става неловко от тази им реакция. Зная, че те са искрени, правят го от уважение към нас, благодарни са ни за красивия и спокоен свят, в който живеят. И все пак понякога ми се иска да покажат малко недоволство, враждебност, както е било в самото начало на нашето превъзходство. Познавам човешката природа. Невероятно е, че подобно раболепие замества дълбоките им чувства на гняв и покорство. Да вървим.
Пристигаме в изследователския център. Огромната конферентна зала е полупразна. Масата по средата е заменена с по-малка, до която седи млада женска лисица.
— Приятно ми е да се запознаем, Франки Фърбо. Казвам се Галя. Доктор Плайзерт ви очаква.
Следвам Рете. Влизаме в малка стая, където е монтирана огромна по обем апаратура. Доктор Плайзерт е голяма лисица с големи черни косми около муцуната, които приличат на човешка брада.
— Моля те, Франки Фърбо, би ли седнал на този стол?
Сядам. Наблюдавам Рете. Тя се кани да напусне стаята. Не искам да се разделяме.
— Сега се връщам. По-добре да изляза, тъй като излъчваните от мен чувства могат да провалят опита.
Тръгва си. Доктор Плайзерт прикрепя към тялото ми различни датчици. Нахлупва на главата ми огромен шлем. Непрекъснато проверява записващите устройства.
— Искам да запиша всяка твоя мисъл от раждането ти до този момент. Имаш ли нещо против?
Кимам в знак на съгласие. Питам се дали телепатите имат нужда от подобна сложна апаратура, но може би им трябва запис, който да анализират. Интересно как ли ще възприемат мислите ми от последните двайсет и четири часа.
Не усещам нищо, чувам само леко бръмчене като при пренапрежение на тока.
Доктор Плайзерт изключва апаратурата, проверява показанията й. Връща се при мен усмихнат. Не се учудвам. Вече съм разбрал от собствен опит, че лисиците са много дискретни, но притежават и тънко чувство за хумор.
— Всичко е наред. Ще изпратя данните на доктор Аймейс; ще ги прегледа и ще се срещне с теб след няколко минути. Тя е най-добрият ни психосоциолог. Изчакай в приемната.
Рете ме чака отвън. Умовете ни се сливат, разбираме колко щастливи сме, че отново сме заедно.
— Значи сега ще се срещнеш с доктор Аймейс. Е, приятно ми бе, че се запознахме, Франки. Доктор Аймейс е една от най-красивите лисици и при това е изключително талантлива.