Рете чете мислите ми.
— О, не. Не познаваш способностите й. Но въпреки това ще те чакам.
Няколко минути по-късно Галя отново ме вика. Въвежда ме в друга стая. Зад огромно бюро с необикновена форма и променящ се цвят седи невероятно красива лисица. Зяпвам я.
— Да, ясно е, че си един от нас. Реакциите ти не са много по-различни от реакциите на съвременните ти събратя.
Изящният й бледорозов нос трепка от задоволство.
— Току-що проследих живота ти. Ти си най-необикновената лисица, която съм срещала. Не очаквах подобна сила и мъдрост у първобитно създание. Може би в процеса на еволюция през последните петдесет хиляди години сме загубили повече, отколкото сме спечелили. Или пък наистина си изключителен, дори в сравнение с нас.
Наблюдавам я мълчаливо. Рете има известно право. Тази лисица прилича на вещица. Умът й прониква в моя, кара го да танцува, както аз танцувах с Рете. Сетне свежда поглед.
— Можеш ли да ми отговориш на някои въпроси?
Има ли нещо, което да не знае?
— Разбира се, нали затова съм тук.
— До снощи не си имал никакви сексуални връзки.
Това е твърдение, не въпрос. Не отговарям.
— Имаш ли някакви предположения и догадки по въпроса как си оставил потомство?
Затварям очи и се замислям. Очевидно това е основната грижа на тези лисици, стане ли въпрос за мен и моето минало.
— Не смятам, че съм се клонирал. Нямам достатъчно познания по въпроса, а според това, което зная, мисля, че по мое време — не забравяй, че съм на двайсет и шест, плюс-минус няколко години — науката не е била толкова напреднала.
Освен това подозирам, че при висшите бозайници клонирането ще възпроизведе създания от същия пол. И те няма да могат да се размножават. Дори да ме клонирате тук и да ме изпратите обратно, пак ще срещнете същия проблем.
Сигурен съм, че никога не бих могъл да имам сексуални отношения с примитивна лисица. Невъзможно ми е дори да го помисля. Съжалявам.
Ако бях женска лисица или пък хирургията ви беше достатъчно напреднала, за да смените пола ми, бихте могли да ме оплодите тук и да ме изпратите обратно. Това е вариант.
Тя кима бавно. Носът й не трепва.
— Явно си обмислил всички възможности освен една.
Усмихва се и продължава:
— За съжаление нашите закони не биха я допуснали.
Млъква, сетне отново ме поглежда.
— Генният анализ показва, че през тези хилядолетия сме претърпели съвсем незначителна еволюция; не можем да те разграничим от нас като отделен вид. Би могъл да имаш потомство с някоя от нашето време.
Протяга ръка и докосва червена окръжност на бюрото си. Вратата зад мен се отваря. На прага стои Рете. Веднага забелязвам, че тя отстъпва по красота на докторката, но за мен си остава най-прекрасното създание на този свят. Явно е прочела това в очите и в мислите ми, защото от нея долита вълна от топли чувства. Доктор Аймейс ни наблюдава с усмивка.
— Е, трябва да кажа, че рядко съм била свидетелка на подобна сцена.
Красивата й розова опашка потъмнява. Рете приближава и поставя лапи на раменете ми.
— Не е ли чудесен, Темил? Не мога да ти обясня какви чувства изпитвам към него.
— Не е необходимо; току-що проследих целия му живот, който е едно невероятно приключение. Знаеш ли, че в началото Франки е бил нечистоплътно създание, което е живеело в земята, а сетне сам-самичък е поставил основите на нашата култура, етика, език? Трудно ми е да го повярвам. Не се учудвам, че си толкова влюбена, излишно е да те питам дали ще направиш онова, което смятаме за необходимо.
— С радост ще го приема, защото ще осмисли живота ми.
Едва сега разбирам. Не мога да повярвам. Доктор Аймейс става и ни подканя да я последваме.
— Елате, комисията се е събрала, за да вземе решение. Ще срещнем ожесточена съпротива, но се надяваме разумът да надделее.
Тръгваме след нея. Държа Рете за лапа. Умът ми не може да проумее току-що казаното, но тялото ми посреща идеята с радост. Не искам да заставам пред комисията, искам да се върна в дома на Рете. Тя го знае.
В залата са се събрали повече от петдесет лисици. Някои са стари, с посивели муцуни, други са млади и енергични, с рижави мустаци. Доктор Аймейс застава пред тях.
— Ще говоря бавно, за да не се получи недоразумение. Препоръчвам доктор Рете Брайт да се върне с Франки Фърбо като негова съпруга. Сексуалното привличане между тях е изключително силно, а и тя няма нищо против. Генният анализ показва, че могат да създадат жизнено поколение. Не виждам друго решение.