— Къде чакахте?
— На „Троули“.
— Лъжеш! Стачките започват от десет. А и на „Троули“ никой не се събира, поне в последните дни.
— Добре де, какво толкова? По-късно ще мина и ще се видим. До двадесет минути съм при теб. Успокой се, бебче!
— Просто лъжите ти станаха прекалено много. Омръзна ми вече от твоето несериозно поведение. Имам чувството, че ми се подиграваш и че имаш друга.
— Извинявай, бейби. Като дойда, ще ти подаря една страхотна целувка.
— Страхотна целувка ли? — усмихна се Сюзън. Питър ѝ правеше твърде малко жестове, затова обещанието му успя поне отчасти да ѝ вдигне настроението.
Питър дойде, но не след двадесет минути, а след два часа и половина, малко след поредното подсещащо обаждане от страна на Сюзън. Това още повече вбеси младото момиче. Но Питър винаги се измъкваше от неловките ситуации със страстни и дълги целувки, и след няколкото такива по красивото лице на Сюзън се появи още по-широка усмивка. А след страхотната нощ на бурен секс и сладострастни ласки, момичето направо сияеше. На сутринта, когато двамата се събудиха и Питър се приготви да си ходи вкъщи, Сюзън попита:
— Ще се обадиш ли щом се прибереш?
— Разбира се — отвърна Питър, но Сюзън знаеше, че той няма да си удържи на думата. Защото никога не ѝ се обаждаше.
Сюзън лежеше на леглото. През съзнанието ѝ минаваха куп варианти, свързани с несериозното държание на Питър. Питаше се защо прави така, защо не може поне веднъж да изпълни обещанието си или да се сети за някой красив жест, или нещо, показващо дори и минимални чувства. Не ѝ пречеше това, че не ѝ прави малки подаръци или не ѝ подарява цветя. Той бе отнесен, забравяше почти всичко. Сюзън мислено пресъздаваше и анализираше действията му през отминалото денонощие и изводите, до които достигаше, не я успокояваха. Напротив — задълбочаваха още повече неведението, в което се намираше. Би предпочела Питър да дойда и да ѝ каже: „Махай се, не искам да те виждам повече!“, отколкото да се намира в подобно неведение. Когато го попиташе: „Какво се случва с връзката ни?“ или „Какво ще правим оттук нататък?“, той просто отговаряше: „Ами не зная“. Именно такива отговори вбесяваха Сюзън до лудост.
Често се питаше дали Питър не ѝ изневерява. Дори бе почти сигурна в това. Искаше да му устрои скандал, но я бе страх от последствията и от това, което щеше да разбере. Не можеше да си представи как той се отпуска в обятията на друга жена, как се целува с нея, как правят…
Малко по-късно, когато бе в кухнята и чакаше напразно обаждане от Питър, реши да започне да го следи. Това бе някакво ново, диво вдъхновение, получено след новото поредното разочарование. Ако той имаше друга, тя трябваше да го хване с нея. Трябваше да го хване натясно. И тогава ТЯ щеше да бъде „принцесата“! В мислите ѝ се появи сломеният Питър как се моли пред вратата ѝ за прошка, а тя му я тръшва в лицето. Хитра усмивка се бе появила на бялото ѝ лице, очите ѝ засияха с игрив блясък. Само да го хване, ще му разкатае фамилията!
Тя излезе от дома си, хвана автобус с номер двадесет и две и след половин час бе пред къщата на Питър Дилън. Намери една пейка зад някакъв паркирал пред алеята камион, която осигуряваше добра видимост към входната му врата.
Питър беше много изморен. Една от причините за умората бе снощният буен секс у Сюзън, а другата бе Натали — момичето, с което се намираше в момента. Той познаваше Натали много преди Сюзън, винаги са били много близки, макар че в последно време тя бе спряла да го търси заради ревнив приятел. Затова Питър много се зарадва, когато тя му се обади, и побърза да се измъкне рано от дома на Сюзън. Радваше се, че Натали (която също бе красива, макар и не колкото Сюзън) не се бе отказала от приятелството им. Тя все още искаше да споделя всичко с него, както и той с нея. Питър имаше много приятелки и се стараеше да им обръща внимание, колкото и малко свободно време да има.
Бяха се разбрали Натали да му гостува и сега вървяха към дома. Той я бе прегърнал, както правеше винаги, когато бе с нея. Но малко преди входа на къщата, пред тях изникна Сюзън!
Питър рязко махна ръцете си от Натали — все едно беше някакъв лигав предмет. Гледаше приятелката си и в очите му се четеше изненада и нескрита вина.
— Значи така прекарваш свободното време, така ли?
— Сюзън, аз… аз… това е Натали, разказвал съм ти за нея. Тя има съпруг и семейство…
— Ти си глупак! — остро го прекъсна тя.