Пред него стоеше МАСКАТА НА СМЪРТТА!
Това бе първата мисъл, нахлула в главата му. Сякаш пред него се бе изправил мъртвец. Франклин бе доста отслабнал, с изпити очи и отчаян, блуждаещ поглед. Той бе бледо копие на прекрасния мъж, когото познаваше. Питър не издържа на гледката — падна на колене и заплака.
— Съжалявам — опита да каже той, но от устата му излезе провлачен звук, нещо като „шжля“. Франклин стоеше над него и го наблюдаваше безмълвно.
— Съжалявам — повтори Питър, давейки се в ридания. Кони го докосна по рамото. Той се изправи, а лицето му имаше мъченически вид. Бе навел глава от срам. После се обърна, хукна назад и се изгуби в тълпата. Кони тръгна след него.
— Аз съм най-големият глупак! — рече Питър на приятелката си. — Аз съм най-големият тъпанар! Аз съм най-недостойният мъж на света!
— Не се самообвинявай, Пит, скъпи. Просто приемаш тежко тази ситуация. Това, че съчувстваш твърде много на приятеля си, не означава, че си глупак и тъпанар.
— Но другите намират сили да се овладеят. Сигурен съм, че изпитват същото като мен. А аз не намерих сили. Изложих се.
— Не е вярно, не си се изложил. Не трябва да те е срам от това.
Питър въздъхна дълбоко, опитвайки да се успокои. Около него се събраха хора.
Франклин, Робърт и Хилъри си тръгнаха рано, а Сюзън остана в „Офиса“. Отслабналият организъм на Франклин не можеше да издържа на големи вълнения. По пътя Робърт му предложи да започнат с приготовленията за покоряването на върха. Според Робърт, трябваше да тръгнат час по-скоро, за да могат да се подготвят за препятствията, пред които неминуемо щяха да се изправят.
— Ще направим като Дазайла Моу — каза Франклин.
— Дазайла Моу е светица, ние не можем да се сравняваме с нея. Тя е преход между тази и другата страна — изненадващо отвърна Робърт. Франклин го погледна изненадан.
— Какво искаш да кажеш, Роби?
— Ние просто трябва да преминем. Не трябва да гледаме от другите — бе отговорът на брат му.
Няколко бомби избухнаха близо до автобуса и ги извадиха от унеса. Паникьосаните хора във возилото започнаха да се оглеждат, но не след дълго паниката притеснението отмина. Това бе поредният акт на насилие от страна на агресорите — нещо, с което местните жители вече бяха свикнали.
Автобусът спря на спирката и тримата поеха към дома. Когато зад високите храсти се показа къщата, Франклин спря и се загледа в нея. Това бе родният му дом, мястото, в което бе прекарал детството и младостта си. Тази къща винаги е била свързана с него и със спомените му — независимо дали са били хубави или лоши. Зад нейните стени той бе споделял най-щастливите си мигове — от най-ранното си детство до днес. И ето я сега — същата просторна, но уютна къща, сгушена весело между дърветата — но сега погледната с друг, много по-изстрадал поглед. След всички тези нещастия и тревоги, които изпита в последните дни, Франклин отново бе тук и все още чувстваше свещената връзка между него и нея.
Усмихнат мъж, който се представи като Силвестър, застана отпред, на малката сцена. Той умираше от желание да разкаже историята си.
— Здравейте, мили приятели. Искам първо да ви кажа, че съм на четиридесет и три години, макар и повечето да не ми дават и тридесет. Това е така, защото аз открих ключа към успеха, тоест, намерих тайната на щастието си.
— Това е страхотно! — възкликна Натали, онази приятелка на Питър, която наскоро се присъедини към „Хепи пийпъл“. Сега тя бе застанала до Сюзън, Кони, Питър, Маркус Фрай, Грегъри и останалите от бандата.
— Така е, всичко е страхотно! Защото аз имам съпруга, но имам и любовница!
Кони Милър и Филип се спогледаха, Питър и Натали също. Грегъри даде знак на Силвестър да продължи.
— Съпругата ми е много добра, гледа децата ни и аз съм много доволен от нея. Е, понякога имаме търкания, а те станаха по-големи, когато тя разбра за любовницата. Но когато у нас стане нажежено, аз — хоп — и при любовницата. А при нея всичко е прекрасно! И така, приятели мои, аз съм щастлив с тези две жени, с тези красиви цветя в моя живот.
Вместо да се зарадват, щастливците го изгледаха с упрек.
— Какво има? — попита той.
— Жена ти как приема това, че имаш любовница?
— Е, не го приема много добре, но постепенно свиква. А и… ха-ха… кой я пита?
— Мисля, че като едно семейство, вие трябва да се опитвате да се разберете помежду си и да изгладите разногласията си. Не че съм против такъв тип връзки, но след като съпругата ти не е съгласна с това, не би трябвало да постъпваш по този начин. Още повече че имате деца — намеси се Кони.
— Добре, но в случаите, когато не ми е приятно с нея, да я търпя ли? А и децата са малки, още не разбират. Зная, че има по-свободни съпружески връзки, в които и мъжът, и жената изневеряват, без да се крият, дори и правят тройки, групов секс и така нататък. Според мен това не е лошо, даже е модерно.