Сега, докато влизаше през портите на тази къща на левия бряг, му се струваше, че всичко е било едва вчера. Звуците на „Десафинадо“ се носеха в полумрака на обширния двор. Той видя пред себе си патинясалия фонтан, делфина и русалката, слети в еротична прегръдка. Мелодичният звън на водата се преплиташе с гласа на Жилберто.
Никой не отвърна на почукването му. По това време дворът беше пуст. Мина му през ум, че бе имал късмет, задето Сутан беше в неговата стая при позвъняването на Крис. Разбира се, побъркана от безпокойство заради отсъствието му, тя бе заръчала на портиера да прехвърля всички разговори за нея в стаята на Сийв.
Десет минути след излизането й, когато Сийв се чувстваше особено отвратително, телефонът иззвъня отново. Беше Даяна. Той слушаше гласа й и една част от него тръпнеше от ужас за нея, докато друга се изпълваше с гордост. При това мозъкът му попиваше всяка частица от информацията, която тя му докладваше.
Когато Даяна стигна до името и адреса, които и бяха дали от „Ар енд Ай“, тези на човека, с когото Рийд Паркс се бе опитал да се свърже, преди тя да го убие, Сийв каза:
— Значи радиотелефон, при това невключен в указателя. Това трябва да е онзи Джейсън Крейг. Но той няма нищо общо с разузнаването.
— И да, и не. — Той напрягаше слух да долови оттенъците в интонацията й, замъглени от хилядите километри разстояние. — Нека не забравяме кой е той — председател на МКК.
Международният конгломерат за комуникации беше най-големият в света производител и оператор на мрежи за свръзка, системи за предаване на глас и информация и спътникови ретранслатори. Нямаше страна в света, която по един или друг начин да не използва технологиите на МКК. Това беше наистина глобална организация. И Джейсън Крейг беше не само неин председател — със своите седемдесет и пет процента от контролния пакет акции той беше фактически собственик, отговорен само формално пред подбран от самия него директорски съвет.
— Възможно ли е само един човек да се крие зад всичко това? — Сийв много добре знаеше какво пита.
— Искаш да кажеш, да притежава собствена армия от разузнавачи? Собствена наркомрежа, обхващаща целия свят? Достатъчно власт, за да се противопостави на Агенцията за борба с наркотици, ЦРУ и дори на президента? Не знам. — Внезапно той ясно долови изтощението й, макар и филтрирано през трансатлантическия кабел. — Кажи ми ти.
— Забрави за това сега — рече Сийв, като се опитваше поне в този миг да погледне всичко отстрани, да надделее над своята пристрастност. — Гледай само по-скоро да се оправиш.
— Как мога да го забравя — каза гласът на Даяна в ухото му, — докато знам, че си в опасност?
— Всичко ще бъде наред.
— Скоро ли ще те видя?
— Да. Много скоро — отвърна той, после добави: — Даяна? Ти се справи дяволски добре.
— Благодаря, шефе. — Последва кратка пауза. — Обичам те, Сийв.
Той преглътна.
— И аз те обичам. — Знаеше, че не го казва просто така. Когато остави слушалката, погледна адреса, който Сутан бе записала в бележника до телефона. После започна припряно да се облича.
Вече зад вратите на Ле Порт дю Жад, Сийв се огледа наоколо. Крис и Сутан. Къде ли бяха те?
Вляво от него дворът преминаваше в избуяла градина, отрупана с напъпили, покрити с роса пролетни цветя — азалии, жасмин, люляк. Вдясно се намираше широко стълбище. Той тръгна натам.
Тъкмо щеше да стъпи върху него, когато погледът му, попадна върху една врата, полускрита от богато украсеното подножие на стълбището. Той заобиколи и застана пред нея. Малките косъмчета на тила му настръхнаха.
Върху дъските бе изрисуван с червено символ, който му беше добре познат — „фунг хоанг“, виетнамският феникс. Талисманът на Трангх.
Сийв посегна с разтреперана ръка, поднесе изцапания с червено пръст до носа си и го подуши. Кръв, боже Господи! Чия ли беше?
Той блъсна вратата и влезе в мрака зад нея.
— Тя никога вече няма да ми проговори — рече Воже.
Крис го погледна.
— Това положително е възможно — отвърна той. Сетне се подсмихна с иронично повдигнати вежди: — Нима търсите съчувствие?
— Не — каза Воже. — Търся прошка.
— В такъв случай, струва ми се, че сте сбъркали адреса.
— Нямате ли капка християнско милосърдие?
— Безспорно — отговори Крис. — За онези, които го заслужават.
— Кой сте вие, за да преценявате кой какъв е? — попита Мило. — Единствено Господ може да ни съди.