Стоп! заповяда си тя. В подобен момент бе напълно погрешно да си мисли за каквото и да е освен за възможните опасности за дъщеря му.
— Чай или кафе? — Той отмести ометената чиния с ордьоври, за да направи място за подноса.
— Чай, моля. — Ето. Така беше по-добре. Подходящ делови тон, който да подхожда на пречистеното й съзнание. Не забравяй защо си тук, предупреди се тя. Защото говориш френски и защото Джорди те харесва. Поради никакви други причини. И най-уместно във връзка с едно възможно унижение е да си спомниш колко много жени са тичали по петите на Джони Патрик през последното десетилетие или малко повече.
Той не търси връзка на десет хиляди метра височина. Нямаше да я търси дори и при нормални обстоятелства.
А те не бяха такива.
Те бяха толкова далеч от нормалното в целия този нереален сценарий, който приличаше повече на фантастика отколкото на реалност.
За секунда тя помисли да се ощипе — само за да се увери, че не сънува.
Но той й подаваше чаша чай и тя не искаше да я разлее. Нито пък можеше да се ощипе тайно докато той стоеше на не повече от половин метър.
Вземи се в ръце. И то сериозно.
Наливайки си чаша кафе, той седна срещу нея, отпи половината на една дълга глътка и заяви с продължителна, проточена въздишка:
— Сега трябва само да чакаме.
— Колко часа?
— Пилотите пришпорват и нашият самолет е по-скоростен от Gulfstream G450, с който лети бившата ми, но въпреки това — той сви рамене — няма да се приземим поне още десет часа. Така че можеш да поспиш. — Кимна към музейния експонат, истинско произведение на изкуството, което покриваше дивана. — Чувствай се като у дома си.
Докато се опитваше да прогони неприличните мисли, свързани с Джони Патрик, тя откри, че готовите отговори на намеците за легла са дяволски неуместни. Докато умът й отхвърляше всички неподходящи, общи сладострастни коментари, които се появяваха там, тя се престори, че си пие чая и се опита да изглежда — ако не замислена и спокойна, то поне не малоумна.
— Може би по-късно — успя да отговори тя.
— Е, разкажи ми за семейството си — усмихна се Джони. — След като ще бъдем заедно известно време. Знам малко за баба ти и за старата връзка с Квебек, но какво ще кажеш за майка си, за баща си, братя, сестри? От малък град ли си или от голям? Обичаш ли котки, кучета и така нататък?
Щеше да й бъде по-лесно да запази самообладание ако той не се беше навел напред, облегнат лакти върху коленете си, така че широките рамене под тениската Sierra Club изглеждаха огромни, а ръцете му — особено мускулести. Не й помагаше и фактът, че измореният му поглед бе оформен от тъмни клепачи, толкова дълги, че всяка жена би заплакала от завист. Тя положи огромно усилие на волята да накара мозъка си да функционира.
— Мама и татко, брат ми и сестра ми живеят в Блек Дък, Минесота. Може и да съм споменавала това преди. Не казах ли, население — шестстотин деветдесет и пет души? — Имаше нещо в това да останеш насаме с това лице-убиец, с това гъвкаво тяло на Джони Патрик, което я караше да изпитва привличане, каквото предпочиташе да не изпитва.
Имайки предвид причината, поради която беше тук.
И още около хиляда други причини, които правеха всяка връзка помежду им — освен делова — долу-горе толкова невероятна колкото бракът с един опитомен Ръсел Кроу.
— Има ли училище в един толкова малък град?
Върната рязко към действителността, тя бързо разви въпроса на Джони и изведнъж си помисли — откъде знае?
— Ти от малък град ли си? — изтърси тя. Обединяването на училищата в Блек Дък и Бемиджи в началото на гимназията бе една от най-големите травми в живота й.
— Да. Население седем хиляди. Мелничарско градче в северна Калифорния, което е виждало и по-добри времена. Постоянно се говореше за закриване на гимназията и превозването ни през хълма до Юкиа.
— Значи корените ти от малкия град са те задържали край Залива вместо в Ел Ей.
— Нещо такова. — Той не разказа за историята с наркотици, която за малко не го провали още когато правеше първите си стъпки в музикалния бизнес. Бъркли му даваше дистанцията, от която се нуждаеше, за да води един нормален живот.
От тази перспектива тя усети по-близка връзка с него, а общият им произход от малки градчета преодоля част от блясъка на шоу бизнеса, която я стряскаше откак се качи на разкошния частен самолет. Макар че да остане насаме с Джони Патрик в това мъничко пространство също си беше фактор за сближаването.
Но тя усети, че се отпуска докато сравняваха спомените си от малките градчета и си разменяха кратки истории за своите семейства — майка му и баща му сега живееха в Напа, а брат му — в Колорадо.