— Построила сте дървена къщичка на сина на един мой приятел. Кайл Джетър.
Тя кимна.
— Тъкмо я привършихме. — Недей, недей, не поглеждай към това разголено тяло. Тя фиксира нарочно поглед върху лицето му и продължи с най-професионалния си тон. — Спазихме и крайния срок.
— Така чух и аз. Кайл е доволен. Каза, че наистина сте добра.
— Благодаря. — Тези спокойни сиви очи; сякаш я преценяваше според някакъв свой вътрешен критерий.
— Разбирам, че можете да бъдете дискретна.
— Ако е необходимо. Разбира се.
— Не искам дървената къщичка на Джорди да се появи в някой скандален парцал. Опитвам се да й осигуря един нормален живот, поне доколкото е възможно.
Това е трудна задача, сякаш искаше да каже тя, със знаменити майка и баща, които се появяваха по кориците на всички възможни таблоиди, като двойка, а след развода им — поотделно.
— Разбирам — отговори вместо това тя. — Щом желаете, всичко може да се задържи под обсега на радарите.
— Как започнахте с тези къщи сред клоните?
— Дълга история.
— Аз имам много време.
Отново онзи смразяващ поглед, сякаш бе твърде добре запознат с натрапниците.
— Дойдох тук с един приятел. И двамата имаме дипломи по архитектура и искахме по-топъл климат за проектите си.
— Не дървени къщички.
— Не. Малки къщи за хора с обикновен начин на живот. — Тя се усмихна едва-едва. — Но това не потръгна.
— А с приятеля ви потръгна ли?
— Има ли значение?
— Може би, ако се опитвам да държа това надалеч от таблоидите.
— Той си замина. Тръгна за Тайланд и не се върна.
— А.
— Какво имате предвид? — Гласът й прозвуча малко по-остро.
— Нищо. — Той се усмихна за пръв път. — Простете. С моята работа човек става параноик.
— Твърде много почитателки? — попита тя, преценявайки, че й е позволено след ужасните му лични разпити.
Той изглежда забеляза, че я е засегнал.
— Много неща — кимна и едва забележимо сви рамене. — Донесохте ли нещо да ми покажете?
Когато Ники плъзна папката си по масата към него, един момичешки глас изпищя.
— И аз искам да видя! Чакай! Чакай!
Джорди тичаше към тях, следвана от жена на средна възраст с панталон и тениска на U–2, понесла поднос с чаши. Когато Джорди наближи баща си, тя скочи към него с абсолютна страст от близо два метра. Той я улови с лекота, сякаш вече бяха тренирали това упражнение, и я настани в скута си, вдигна папката и я разтвори.
— О, искам онази! — извика Джорди, отмятайки дългата си руса коса от лицето, за да може да види по-добре. — Виж тази готина кула и въжената стълба!
— Изчакай да ги видим всичките, скъпа. Може някоя друга да ти хареса повече. — Гласът му беше басов, усмивката — предана, докато се взираше в дъщеря си.
На Ники внезапно й се повдига в стомаха при вида на обожанието от страна на най-големия играч в света на рока. Той бе продуцирал албумите на всички големи имена в най-новата история на тази музика. И ето го сега — не притегателният магнит за всяка млада звезда и сериозен музикант в света на рокендрола, а един шибан татко. О, боже, сигурно я бе попитал нещо, защото я гледаше с очакване.
— Нещо алкохолно или не?
Той определено повтаряше въпроса си.
— А… безалкохолно е добре — отговори бързо тя, сякаш излизайки от земята на сънищата.
— На мен също, Мария. — Усмихна се на слугинята. — Карам на сухо.
Мария също се усмихна и стрелна Ники с поглед.
— Мистър Джони внимава с пиенето. Той наистина е добър баща.
Уха. Това приземяваше публичния образ, неизменно свързван със секса, дрогата и рокендрола.
— Ами от онези големи бисквити? — Джорди погледна към баща си. — Остава много време до вечеря.
— Защо не. Малко от онези бисквити Роки роуд, Мария. Обичате ли шоколад? — попита веднага, вдигайки поглед към Ники.
— Съмнявам се дали има жена, която да не обича.
— Наистина ли? — Тъмните му вежди се присвиха.
Очевидно Лиза Джордан, бивша съпруга и звезда от важни малки филми, обожавани от критиците, не обичаше шоколад.
— Аз вероятно го обичам повече от другите. — Ники се опита да се държи учтиво.
Веждите му се отпуснаха, а вниманието му се върна към папката и ентусиазираната оценка на дъщеря му за всяка от дървените къщи, построени някога от Ники.
Когато Мария се върна с чиния апетитни бисквити, осеяни с бучки тъмен шоколад, сметанови цветчета и огромни орехови ядки, Ники трябваше да се сдържи. Беше забравила да обядва, а закуската й не бе особено питателна — ако не се броят трите чаши еспресо — и изкушението да грабне две-три бисквити бе почти непреодолимо. Роки роуд бе любимият й сладолед, а в каталога Dean & Deluca винаги имаше бисквити Роки роуд, които трябваше да се поръчват от предишния ден.