— Е, хайде да го направим, скъпи — нареди Лиза, отпускайки се вяло в кушетката, покрита с гоблен. — Не стой там. Знаеш колко обичам специалните ботанически експерименти на Йоги.
— Праща ти поздрави — обясни Джони и извади малка торбичка от джоба си.
— Той е сладурче. Така се забавлявахме с него, нали?
— Преди няколко живота.
Тя намръщи безупречния си нос.
— Станат си скучен.
— Ти си достатъчно темпераментна и за двамата — отговори Джони. — Някой трябва да поддържа склада.
— Да не започваме този стар спор — промърмори тя.
— Както искаш, маце. — Той не беше дошъл да спори; искаше само да вземе дъщеря си.
— Както ииискаш?
Усмивката й трябваше да е омагьосваща и може би щеше да го постигне с някой друг. Но сексът с бившата определено не влизаше в програмата.
— Да го направим просто. Особено с компанията на приятелите ти отвън — предложи той и се отмести от вратата.
Тя сви рамене.
— Те дори няма да забележат.
— Може да се появи Върни — продължи той и приближи към едно бюро до прозореца с изглед към площад Вандом — познато бюро. На времето бе свил няколко цигари тук и сега се канеше да го направи отново.
— Струва ми се, че си търсиш извинения. — Тя отново направи номера с нацупената муцунка. — Не ме ли харесваш вече?
Джони вдигна поглед и се усмихна.
— Много те харесвам, но това място буквално прилича на Централна гара, така че хайде да се охладим. — Щеше да отстъпва учтиво назад пред всяко действие с бившата си, чак до Съдния ден. След едно бързо облизване, той прокара пръст по хартията, за да я запечата и тръгна към кушетката. — Кажи ми какво мислиш за най-новия хибрид на Йоги. — Той седна до нея и й подаде джойнта. — Каза, че е най-добрият от онова горещо лято когато ти снимаше там.
Лиза Джордан бе жена, която никога не се насищаше на нищо — дрога, дрехи, ласкателства, пари, — а специалната смеска на Йоги попадаше точно в категорията на нещата, на които тя не можеше да се насити никога. За щастие Джони имаше каквото й трябваше. Което бе целият смисъл на този tete-a-tete.
Очите й бяха полузатворени когато върна джойнта на Джони и отпускайки се на възглавничките, въздъхна нежно.
— Скъпият Йоги е вкарал в чудесна употреба дипломата си по химия — прошепна тя. — Изкажи му комплиментите ми като го видиш.
— Ще го направя. — Джони се престори, че вдишва и й върна цигарата. Не че бившата му бе във форма да забележи преструвката. Тя не беше съвсем наред още когато той влезе, което си личеше и по онези тримата отвън, които общуваха страхотно със своето вътрешно аз.
— Йоги идва ли в Ел Ей? — промърмори тя, обръщайки глава и поглеждайки замъглено към Джони.
— Не често. Понякога — когато има вълни.
— Още ли е с онези мънички плитчици?
— О, да.
— Руси плитчици. — Тя се разкикоти. — Предполагам, че си вървят с професията.
— Не е задължително. Там горе има и делови типове. Най-големият пазар в Калифорния определено привлича финансовите магьосници. Но Йоги си е от старата школа, един напълно земен фермер. — Той се усмихна. — Органичен.
— Съвършен — въздъхна тя, сякаш й пукаше дали дрогата й беше органична или не.
Той говореше за старото време, докато тя се напушваше, внимавайки само да споменава доброта старо време, не и останалото.
— Сякаш беше вчера, когато бяхме в Бали и се излежавахме на слънце — промърмори тя, пресягайки се да го докосне по бузата. — Ти беше адски секси.
Той трябваше да положи съзнателни усилия да не се отнесе, тъй като неговите спомени бяха малко по-мрачни от нейните. Не че тя си спомняше много, като се има предвид, че се друсаше всеки ден.
— Да, времето лети, нали? — отбеляза той вместо по-неприятната истина.
— Нали? — Очите й се отвориха за част от секундата. — Можеш ли да повярваш, че Джорди е на девет?
Най-накрая, помисли си той; и дори не му се наложи да повдига темата.
— Те растат бързо — отвърна той, опитвайки се да говори адски спокойно. — Тя е добро дете.
— Има твоята усмивка. — Лиза проследи мързеливо контурите на устата му с върха на пръста си.
— И твоята красота — отвърна Джони, връщайки нежно ръката й в скута й.
— Като говорим за усмивки, Върни не се усмихва никога — изръмжа тя. — Знам, че Джорди я обожава, но не мисля, че Върни ме харесва много.
— Тя си е такава. — Гласът му бе утешаващ. — Върни е малко педантична. Вярва в правилата.
Лиза изпръхтя.
— Правила. Майната им!
Без майтап! Но може би няма да ти навреди ако си имаш поне няколко, когато се опитваш да отгледаш едно дете, помисли си той.
— Споменах ли ти, че Джорди има състезание по плуване след няколко дни? — излъга Джони, решавайки да започне атаката си. — Знам, че иска да отиде. Ти дълго ли ще останеш тук?