Бившата му размаха пръсти.
— Кой знае.
— Мога да взема Джорди с мен и така да ти спестя пътуването. — И затаи дъх.
Лиза се умълча за толкова дълго, та Джони си помисли, че може да е изпаднала в кома. Тъкмо се канеше да й провери пулса, когато тя се обади:
— Защо не я попиташ?
— Защо не я попитаме и двамата? — Знаеше, че няма да успее да изведе Джорди от апартамента без изричното одобрение на Лиза. Не и с онези красавци отвън.
— Просто върви и я попитай. Мен много ме мързи. — Клепачите й клюмнаха.
— Искаш ли нещо за ободряване? — Нужна му бе на крака и почти в съзнание.
Тя бързо отвори очи.
Някои неща никога не се променят, реши той.
Тя се поизправи.
— Какво имаш?
— Малко от това, малко от онова. Избирай. — Бъркайки в джоба си, той извади шепа разноцветни хапчета. Беше дошъл подготвен. Беше помислил за всичко, което би му помогнало да вземе дъщеря си.
Тя взе едно от любимите си и от там нататък той знаеше, че ще се прибере без проблеми.
Онова, което все още го изнервяше обаче, бе фактът, че трябваше да седи небрежно там докато Лиза се съгласи да стане и да види Джорди. Той постоянно поглеждаше часовника си, чувствайки се така сякаш седеше върху бомба с часовников механизъм и всяка изгубена секунда можеше да промени хода на нещата.
— Вземи и Върни със себе си — обяви Лиза. — Тя е една толкова досадна стара кучка.
— Няма проблеми. Ще те освободя от нея. — Боже, почувства се като агент от ЦРУ, който мами някой селяндур. Предпочиташе да играе направо, но това нямаше да го доведе до никъде, поне не толкова бързо. — Върни иска да приготви обяд. Но ще отидем в Буше.
— Толкова си готин когато искаш. — Тя го потупа по ръката или по-скоро се опита, но не я улучи.
— Мога да кажа същото за теб. — Той не бе отписал напълно годините, които прекараха заедно. Не всичко бе увито в черен креп. През първите години те бяха в едно и също купонджийско настроение.
— Джорди само си играе на видеоигри — промърмори Лиза, изправяйки се на крака. — Трябва да е научила това от теб.
— Не. — Джони помогна на бившата си да запази равновесие. — Просто те са от едно по-младо поколение.
Минути по-късно те най-накрая се носеха по коридора към стаята на Джорди, а летаргията на Лиза премина в безсмислено бърборене — страничен ефект от щастливото й хапче.
Дванадесет
Няма смисъл да тревожим Джорди, реши Джони докато приближаваха към спалнята й. Ако попита, ще й каже, че случайно е минавал през Париж.
Отваряйки вратата, Джони огледа бързо разкошната стая и погледът му се спря върху дъщеря му, седнала пред телевизора да играе видеоигра.
— Видя ли, какво ти казах? — промълви Лиза, махайки изтощено към Джорди. — Все едно и също.
Джони бе облян от вълна на огромно облекчение и светът му се върна отново в релсите.
— Хей, момиченце — извика той, внимавайки да залази любезния си тоя. — Какво става?
Джорди се обърна и на лицето й се изписа лъчезарна усмивка.
— Тате! Върни каза, че може да дойдеш. Виж тази игра. Много е сладка.
Той харесваше това, че дъщеря му е имунизирана за големите неприятности, които го вбесяваха, и че превратностите на едно пътуване през половината свят очевидно не бяха я разстроили.
— Защо да не я видя по-късно — предложи той, сдържайки се почти до краен предел. — Мама каза, че сега можеш да се прибереш с мен.
— Чакай да си взема диска с играта. Хей, Върни, прибираме се у дома — допълни Джорди и хвърли елин поглед към бавачката си.
Върни дори не премигна, но събра плетката си и скочи на крака.
— Аз ще взема нещата ни — заяви тя, улавяйки погледа на Джони в този напрегнат момент.
Той стоеше до Лиза, която продължаваше да бълва коментари за това колко безполезни били видеоигрите, докато Върни събра набързо няколкото вещи, които носеха със себе си. Джорди просто кимаше с глава докато майка й говореше.
— Знам, мамо. Добре, мамо. Няма да забравя — отговаряше тя както децата, които в действителност не слушат. Джони се съгласяваше с всичко, не проронваше и една обезсърчителна дума, само накрая, когато Върни профуча край тях и излезе от стаята, той се обади:
— Тогава предполагам, че всичко е готово.
Върни беше изчезнала докато те стигнат до дневната, а звукът от затръшващата се външна врата подсказа местонахождението й.
Ескортирайки Лиза до един стол, Джони се наведе ниско и промърмори:
— Оставих нещата от Йоги в библиотеката. Ще му предам поздравите ти.