— Да, вероятно. Въпреки че не се оплаквам. Струваше си дългия полет, за да измъкнем Джорди. Ти какво мислиш?
— Разбира се, защо не — отвърна тя, знаейки, че Бъди ще надигне вой до небесата — но какво по дяволите — щеше да се справи с това. В крайна сметка беше в Париж.
— Докато сме тук ще се възползвам от художествената сцена, ще обходя някои от любимите си музеи и галерии, такива работи.
— Добре звучи. А аз и Джорди просто ще се помотаем.
Тя не разбра дати това бе само от учтивост или предпочиташе политиката, при която шефът и служителите не се сближава прекалено много. Но на нея не й трябваше компания, за да се наслади на Париж. Може би донякъде се намеси циганската съдба и й даде кратка почивка; напоследък програмата й не познаваше покой. Можеше да си почине малко. Като се върнеше в хотела, щеше да се обади на Бъди, да се измъкне за още един ден от света на дървените къщички и утре да се прави на турист.
Ники се изненада когато откри, че залата е супер елитна; никога не беше виждала толкова много хлапета с маркови дрехи. Машината с щипците нямаше обичайните лъскави пластмасови украшения и евтини плюшени животни, машината за безалкохолни бе препълнена с подходящите натурални сокове и скъпа бутилирана вода. Дори видеоигрите бяха шикарни — украсени с орехов фурнир и кожени седалки и постоянно почиствани от персонал в ослепително бели ризи и черни панталони. Светлините отгоре бяха разноцветни, италианско ръчно надувано стъкло — Мурано, несъмнено, — а по плюшения килим не се виждаха обичайните лепкави петна от дъвка или от газирани напитки.
Това бе едно луксозно местенце.
Не й трябваше повече от секунда, за да отбележи лукса, и реши, че заведението на Лайл в Блек Дък, с линолеума на пода и машините, облепени с тиксо, отстъпваше много по отношение на декора.
Джорди им махаше яростно да приближат до една машина.
Татко й игра пръв с нея и тя го би с огромен резултат на Ралито с джипове. Или може би той просто й позволи да спечели. Както и да е. Джорди се забавляваше страхотно.
Когато дойде редът на Ники, тя разбра, че Джони може би изобщо не е позволил на дъщеря си да спечели. Беше нужна сериозна концентрация, само за да се задържиш в първото ниво на Tekken. За около десетина минути тя избягваше поражението преди нейният самурай най-накрая да отстъпи пред фаталния удар.
Хлапето наистина беше добро.
Джорди изтича да си опита късмета при машината с щипците, давайки възможност на Ники и Джони да отскочат до бара заедно с другите родители и бавачки.
— Джорди е едно супер координирано хлапе — възкликна Ники и се усмихна докато Джони им поръчваше по чаша вино. — Мисля, че е готова за световно първенство.
— Понякога си мисля, че е твърде дяволски готова за всичко. — Той се усмихна кисело. — Но аз не отговарям за това как се развива светът.
— Сега децата растат по-бързо отколкото по мое време. — Ники сви рамене. — Разбира се, Блек Дък е много далеч от бързата писта.
— Не че Форт Браг е точно центърът на културната вселена — усмихна се той. Вдигайки чашата с вино, която келнерът остави пред него, продължи: — За перспективата по-закътано детство. И отново ти благодаря за помощта.
Ники вдигна чашата си.
— Не съм направила много.
— Уговори мениджъра на Риц за онова телефонно обаждане. Това беше важно.
Тя се усмихна.
— Е, тогава да пием за послушните мениджъри.
И двамата отпиха в приятно мълчание.
— Това наистина е много добро — отбеляза Ники, кимвайки към чашата си. — Нещо специално ли е?
— Нещо такова. Мой приятел е собственик на лозето.
Нейните приятели бяха собственици на икономични коли и къщи според средствата си. Може би имаха и по някоя платноходка. Той бе далеч от нейната лига.
Но точно тогава той я докосна по ръката и й се усмихна сърдечно — като приятел на приятел.
— Просто искам да повторя колко съм ти благодарен за компанията ти снощи. Нервите ми бяха опънати до скъсване. Помогна ми, че си там — нали разбираш… някой, който да ми съчувства.
При докосването му пулсът й изхвръкна в стратосферата и то без някаква разумна причина; за секунда й се стори невъзможно да говори, макар да си каза, че той просто проявява учтивост.
— Няма проблеми — промълви задушено тя най-накрая, чудейки се дали всички жени биваха заслепени от тази сърдечна усмивка.
Той се усмихна.
— Не се спазари за това допълнително задължение когато се съгласи да построиш къщичката на Джорди. Искам да ти взема нещо за благодарност. Харесваш ли Хермес! Или Шанел! Може би от онези парфюми на JAR? Всички те са наблизо.