А след като чу, че Върни също си има роднини, само една престаряла леля, която живеела в Абърдийн, Ники разбра нейното любопитство. Ако си от голямо семейство, уединението и личното пространство понякога излизат на преден план пред семейните връзки. От друга страна, хора като Върни — до голяма степен сама на този свят — може би ценяха повече семейството.
Но след като бе отгледана от майка и от баба, които й проглушаваха ушите с приказките си, Ники се чувстваше напълно уютно с една бъбрива жена, задаваща лични въпроси.
Джорди заспа преди героинята с платинената коса да успее да убие повече от трима лоши. Макар че това може би стана и заради липсата на диалог, което затъпяваше мозъчните сензори. Въпреки музиката, въпреки двете чаши чай, на Ники и ставаше все по-трудно да си държи очите отворени.
Не че снощи успя да се наспи добре.
Не че не би било направо райско да си затвори очите само за минутка.
Или може би само за секунда…
Върни се усмихна едва доловимо когато клепачите на Ники се затвориха, главата й се отпусна назад и тя задряма нежно.
След като допи чая си Върни погледна към спящите си довереници с доволна усмивка и, ставайки от стола, зави Джорди с една от многобройните завивки в богато оборудвана стая. После се премести към кушетката, където Ники бе полуседнала, полулегнала, отпусна я нежно надолу, пъхна една възглавница под главата й и също я зави. След трийсет години практика тя можеше да премести спящ човек без той да усети изобщо.
После, избирайки стола, от който можеше да наблюдава двете спящи и затворената врата на спалнята, тя седна. Взе си плетката — която отново бе излязла на мода и продължи да добавя по няколко инча към шарения пуловер, който плетеше за Джорди.
Шестнадесет
Час по-късно вратата на спалнята се отвори. Срещайки погледа на Джони, Върни вдигна пръст към устните си, кимна към двете спящи фигури и му махна да върви към кухнята.
— Всички бяха уморени — обясни тя, последва го в малката кухничка и затвори вратата.
— Включително и ти, обзалагам се — усмихна се той. — Защо аз да не поема дежурството и да наблюдавам двете спящи красавици. Ти си почини малко.
— Тъй като ще вечеряме навън, ще се възползвам от предложението ви.
Джони се усмихна. Върни никога не пропускаше ядене, особено когато бе приготвено от първокласен готвач, макар да беше известна и с това, че караше по десет мили само за да си вземе един хубав хот-дог от Кони Айлънд.
— Скачай тогава, маце. Имаме резервации за осем.
— В Льо Троке?
— Къде другаде? Той ти е любимият.
Тя сбърчи чело.
— Ето защо всички жени тичат подире ви. Знаете как да ги очаровате. Като стана дума за това, трябва да си помислите как да очаровате тази прекрасна мис Ники. Тя действително е нормална — с редовно семейство — за разлика от повечето ви други познати от женския пол. А и вие не ставате по-млад. Като наближите петдесетте, няма да ви се иска да гоните мацките.
— Първо, няма да наближа петдесетте още повече от десетилетие. И второ, ще обмисля съвета ти ако някога имам склонност да се задомя отново.
— Трябва да помислите за Джорди. На нея може би ще й хареса в къщата да има една нормална жена.
— Да не би ти да не си нормална?
Тя посочи с пръст към него.
— Много добре знаете какво имам предвид. И не съм постоянно наоколо. На Джорди може би й се иска отново да бъде част от едно семейство.
Той вдигна ръка.
— Стига вече. Отдавна ми е минало времето за фантазии. Двамата с Джорди сме си добре така.
Върни разбра, че е прекалила. Човек не оцелява в света на властните холивудски работодатели без да разбере добродетелта на мълчанието.
— Тогава аз ще подремна. А вие наистина сте добър баща. Само дето Ники изглежда — не знам — различна… в добрия смисъл — Върни не можа да се сдържи и добави едно намигване.
Джони се усмихна.
— Очевидно е, че е приятна. Но сега имам толкова много неща на главата си, за да се занимавам с която и да е жена.
— Може би след като бившата ви улегне или поне се стабилизира.
Той изсумтя.
— Само си мечтаеш ако очакваш това. Но аз съм добре, стига Лиза да не застрашава отново Джорди. След един ден се махаме от тук, а след това Лиза може да върви в ада, както май й се иска. А сега си дремни.
— Да, сър.
Той се разсмя.
— Сигурно искаш нещо.
— Само си помислете да я изведете някъде.
— Ники?
— Да.
— Не. А колкото до извеждането, не съм го правил от гимназията. Нещо повече, колко глупаво би било от моя страна да започна нещо с Ники докато тя строи дървената къщичка за Джорди. Тя ще е наоколо поне още месец. Помисли колко неловко ще бъде това. Повечето от връзките ми могат да се измерят в часове.