Въпросът бе: дали й пукаше от това, че ще добави името си към много дългия списък със завоеванията за една нощ на Джони Патрик?
— С удоволствие ще вечерям с теб — чу се да изрича тя.
Толкова за самоконтрола. После, сякаш като предзнаменование за онова, което щеше да последва това преспиване за една нощ, Джони внезапно направи стъпка назад.
— Добре звучи. Ще те вземем в седем и трийсет. — Обръщайки се, той тръгна, влезе в апартамента си и затвори вратата.
Останала сама в коридора, Ники позволи на сърцето си да се върне към нормалния си ритъм и си припомни, че преспиването за една вечер не е нещо напълно ново за нея. Не трябваше да излиза от форма по отношение на секса. Сексът в крайна сметка си беше секс. Погледнато откъм добрата страна, точно този случай можеше да се счита за огромно развихряне на фантазията, отбелязан в дневника с любовните й спомени.
Въпреки че, нали си беше жена, следващата й, незабавна мисъл бе — какво ще облече? Не си беше мислила, че ще излиза на вечеря в Париж. Добре, де… можеше да предвиди тази възможност. Не беше съвършена. Нали майка й винаги я наричаше вятърничава, когато станеше дума за дългосрочни планове? В този случай тя можеше да признае, че майка й е била права защото освен панталона и тениските тя наистина нямаше какво да облече. А знаменитостите винаги се хранят в ресторанти за знаменитости.
По дяволите и два пъти по дяволите…
Това изискваше бързо мислене и още по-бързо пазаруване. И не пазаруване в Хермес или Шанел. Но как щеше да успее да напазарува икономично в този град на високата и още по-високата мода — кой да се сети? Също така, тя понякога забравяше да си плаща личните сметки поне не го правеше навреме… ако беше заета, което си бе направо ежедневие. Надяваше се да не й отхвърлят картите. Те винаги ги възстановяваха защо в действителност сега тя разполагаше с парите, но това не бе най-удобното време да спори по телефона с някоя компания за кредитни карти и то от някой магазин в Париж. Дали си взе дебитната карта? Трябваше да има пари в сметката й; секретарката й й правеше автоматичен депозит всяка седмица. Но по-лошата мисъл обаче бе… дали изобщо си взе портфейла? Беше си малко неорганизирана.
Няма портфейл. Няма чантичка. Мамка му!
В залата си носеше чантичката — което означаваше, че вероятно е в апартамента на Джони.
Е, почукай на вратата и помоли за нея. Наистина, той е само един обикновен мъж.
Точно така. А Блек Дък, Минесота, е същото като Париж.
Но пък тя нямаше да успее да изгради компания съвсем сама ако беше толкова колеблива.
Тя почука, а когато той дойде до вратата, му прошепна:
— Чантичката ми… — И махна разсеяно сякаш беше сигурна, че е там. За щастие беше. Или щеше да отиде на вечеря с памучен панталон и тениска.
Тя махна още веднъж и тръгна, а вратата зад нея се затвори едва чуто. След като провери в чантичката за дебитната си карта — еврика! — тя хукна по коридора към асансьора.
Нещо скромно, но секси би било идеално, помисли си тя.
Рокля, която показва класа, но не внушава податливост при правилните обстоятелства. В нейния случай това означаваше навсякъде в обсег от една миля от Джони Патрик, който можеше да посочи с пръст към нея. Макар че може би трябваше да се направи на трудно достъпна. Не че му създаде подобно впечатление преди пет минути.
Но една жена винаги може да промени решението си, нали?
Това наистина бе само въпрос на морална сила — каквото и да означаваше.
От друга страна, тя беше във Франция — страната на любовта.
Може би просто трябваше да легне по гръб — буквално и фигуративно — и да се отдаде на доминиращата култура.
Осемнадесет
Той не извика уау когато дойде да я вземе за вечеря, но тя го видя в очите му и реши, че твърде скъпата рокля, която си бе купила, си е струвала всяко едно евро.
Но каза:
— Добре изглеждаш в зелено… — Което тя вече си знаеше, защото имаше зелени очи, а тази рокля им подхождаше идеално.
— Благодаря, а ти изглеждаш добре в — тя щеше да каже във всичко, но се цензурира — в този нюанс на синьото. — Ризата му омекотяваше студенината в сивите му очи. Или може би усмивката му правеше това.
— Казвали са ми, че цветът се нарича тинтява.
Ники махна с ръка над предницата на късата си, секси рокля.
— Фъстъчено.
— Определено е достатъчно добро за едно ядене — промърмори той, улавяйки погледа й.
Джорди изтича при тях, разсейвайки надигащата се горещина, която изглежда щеше да стигне до точката на запалване само след секунди.
— Тате! Тате! Виж ме! Върни каза, че приличам на принцеса!