Джони се завъртя и направи драматичен двоен поклон, който предизвика кикота на дъщеря му.
— На вашите услуги, принцесо — каза той и се поклони отново. — А това кралицата ли е? — попита, усмихвайки се към Върни, която се бе издокарана за случая.
— Предпочитам императрица.
Ники не беше сигурна дали тя говори сериозно. Върни изглеждаше сериозна и носеше истински бижута заедно с вечерна чантичка, която висеше върху една от онези ясно разпознаваеми верижки на Шанел.
Джони се усмихна.
— Императрица ме устройва, Върни. Ти ръководиш шоуто по-добре от всеки когото познавам.
— Години практика, млади човече — отговори Върни и намигна. — Само не забравяй да ми напомниш за границата ми от две мартини. Последния път забрави.
— С основателна причина — отбеляза насмешливо Джони. — Няма начин да те ядосам след две мартинита.
— Аз ще го направя — намеси се Джорди. — Аз не се плаша.
Върни се усмихна.
— Тогава ще разчитам на теб, сладурче. Особено ако ще ставаме рано и ще ходим до онова кафе, където сервират ягодовите палачинки, които толкова обичаш. Ще трябва да си почина. — Тя почука по часовника си и погледна към Джони. — Най-добре да тръгваме. Знаете колко дълго се яде във Франция. Хайде, Джорди, ние ще водим.
— Върни държи всички в строя — промърмори Джони с усмивка когато двамата с Ники тръгнаха отзад. — Тя е добра за Джорди. Аз съм малко небрежен към правилата.
В няколкото случая, когато бе виждала Джорди с баща й, не се забелязваха никакви правила. Джони бе архитипът на преданите бащи.
— С правила или без, Джорди изглежда харесва Върни.
— О, да. Те са приятелки. Върни остава при нас от време на време, така че Джорди не я вижда само при Лиза.
— Ти си щастливец.
Той я стрелна с поглед.
— Какво?
— Имам предвид, че си намерил такава бавачка. Не ме гледай така. Това бе напълно невинна забележка. — Тя присви очи. — Май си суеверен.
— Да кажем само, че не обичам да предизвиквам съдбата. Когато стане дума за късмет, имал съм повече отколкото ми се полага.
— И не искаш да те урочасам.
Той сви рамене.
— Предполагам. Животът е твърде непредсказуем.
Искаше й се да каже, че животът, който той води, е по-непредсказуем от другите, с това постоянно пътуване по света, с папараците, които се ровят редовно в боклука ти, да не говорим за любовния живот, който лъсваше по първите страници на таблоидите по цялата планета.
— Може и да е така, нали? — попита тя учтиво вместо това, защото той я водеше на вечеря на едно наистина хубаво място, а страстните им целувки преди малко най-вероятно щяха да доведат до още някоя и друга целувка по-късно вечерта. А сега тя се чувстваше така сякаш Джорди не бе единствената принцеса в групата. Точно сега тя се идентифицираше много с Пепеляшка.
Деветнадесет
Вечерята бе организирана съвършено в тризвездния ресторант Мишелин, който обслужваше президенти, рок звезди и магнати. Главният готвач бе един от знаменитите супер готвачи, който наскоро бе казал: „Нямам какво повече да доказвам. Вече не искам да ме притесняват с ресторантски туристически наръчници. Просто искам да доставям удоволствие на себе си и на клиентите си“. И беше открил ресторант без ефектните атрибути, но със същите съвършено приготвени ястия. Той познаваше Джони лично, а разговорът им когато дойде до масата им, бе между двама мъже, които се движеха в едни и същи популярни кръгове.
За Ники културният шок от едно такова изискано меню бе смекчен от земния разговор на Върни и коментарите на Джорди за противната мазнина от дроб, която тя в никакъв случай нямало да яде, от въпросите й за това кога ще може да опита от онзи шоколадов кейк, който яла при последното им идване тук. За онези, които можеха да си го позволят, уютното малко бистро бе просто още едно квартално кафе с изключение на лимузините и бодигардовете отвън.
Ники трябваше да признае, че само изгледът на хората буквално я порази. Имаше маса с генерали от някаква южноамериканска страна. Блясъкът на медалите им заслепяваше, а количеството шампанско, които погълнаха, бе удивително. Край дискретна ъглова масичка седеше застаряваща женена филмова звезда със значителна слава и наивно момиче, достатъчно младо, за да му бъде внучка, което му правеше любовни муцунки над кафето и портвайна им. Вземи се в ръце, мислеше си Ники. После имаше една маса с британци, повечето от които напоследък се появяваха в новините като дипломати, опитващи се да се оправят с иранците и с техните ядрени амбиции. Кабелните новини наистина бяха един забележителен източник за информация. Тя сякаш ги познаваше лично. Парижаните, които бяха дошли на вечеря, бяха тихи и фини и се наслаждаваха без да бързат на всяко ядене, обсъждайки вината с нюансирана вещина (тя чуваше онези, които седяха зад тях), като се опитваха да не обръщат никакво внимание на туристите.