Задоволителната му прямота, заедно с усмивката, направиха много, за да смекчат чувството й за вина. Оставяйки чашата си, той взе нейната й я постави до своята.
— Все още можеш да премислиш — обясни той, изправяйки я на крака. — Но след пет минути — допълни с усмивка — не мога да дам гаранции.
— Връщам ти го. Досега сдържах плътските си импулси. Предупреден си.
— Добре — промърмори той и я дръпна към тялото си. — Агресивна жена. Това ми харесва.
— Не толкова, колкото на мен ми харесва това — прошепна тя, разтърквайки бедрата си върху огромната му ерекция. — Най-добре е да имаш нещо за предпазване.
— Няма проблеми.
— Значи всичко е наред.
— Една малка уговорка.
У-ха, ето къде ще каже: „Искам да подпишеш един документ. Никакви истории пред таблоидите“.
— Какво? — Тя се отпусна назад, за да срещне погледа му.
— Просто не искам с това да прецакваме дървената къщичка на Джорди.
— Имаш предвид, че е само за една вечер.
Той не беше сигурен какво се крие в тона й, но беше сигурен какво му трябва от нея в дългосрочен план.
— Просто не искам по-късно да се вбесиш и да зарежеш сделката ни.
— Значи ти вбесяваш много жени?
Отново този двусмислен тон, но той отговори честно, защото нямаше смисъл да не го прави.
— Понякога.
Тя сложи ръце на гърдите му и го отблъсна.
Мамка му, помисли си той. Прецака нещата.
— В моя свят сексът си е секс. А дървените къщички са си дървени къщички — тя се усмихна — и двете никога не ще се срещнат. Как ти се струва това?
— Освети деня ми маце. — И я дръпна обратно.
— Стига ти да осветиш нощта ми, сладурче, всичко ще бъде супер.
Той се усмихна.
— Сега усещам напрежението.
— Искаш да кажеш, че таблоидите са грешили — че не можеш да задоволиш пет жени за една нощ?
— Не съм казал такова нещо.
— Арогантен мъж.
Той се усмихна.
— Не е хвалба, ако можеш да го направиш.
— Е, сега аз очаквам нощта с нетърпение.
— Шегата настрани — отвърна нежно той, — аз също.
Въведе я в спалнята сякаш беше ходил там и преди, но тя нямаше да го разпитва за познанията му по плановете на хотела, тъй като имаше да върши по-добри неща. Либидото й се фокусираше върху краткосрочни цели под формата на незабавно удовлетворение.
И кой не би се чувствал така, когато типичният жребец Джони Патрик — със славата му за пет жени на вечер — я водеше към леглото. Да не говорим, че той беше толкова красив, че буквално можеш да свършиш само като го гледаш. Повърхностна оценка, може би, но вярна. Което възбуди и разтрепери всичките й сетива, а центровете й на удоволствие жадуваха за действие, а песента о-чак-ва-не зазвуча натрапчиво в мозъка й.
— Седни за минута — нареди й той, вдигайки я върху леглото с балдахин. — Ще дръпна завесите. Достатъчно сме високо, за да можем да виждаме Айфеловата кула от тук.
Искаше й се да каже, че не знае дали може да чака и минута — ако изобщо можеше да събере две думи в свързано изречение.
Той изглежда не забеляза — жените, лишени от дар слово вероятно бяха нещо нормално в живота му.
— Гледката ще ти хареса.
Тя се усмихна и кимна, макар че гледката, към която се бе втренчила точно сега, беше повече от прекрасна, благодаря. Охотно можеш да се удавиш в тези секси очи, усмивката му можеше да стопи полярния лед, докато здравото му, мускулесто тяло…
— Гледката не може ли да почака? — извика сподавено тя.
Бърза, светкавична преценка, после мигновена усмивка.
— Няма проблем — промърмори той, пресягайки се надолу да вдигне полата й над бедрата. — Нуждаеш се от незабавно удовлетворение, нали? — Това бе въпрос, който не изискваше отговор, защото той вече плъзна средния си пръст под разклонението на бикините й и го прокарваше по копринено влажната й цепка. — Хммм, прекрасно…
Възбудена, нетърпелива, тя потрепери от внушаващото секс мъжко очакване в грубия му и същевременно нежен тон.
— Нямаше да изтраеш ако бяхме отишли за по едно питие. — Плъзгайки пръст нагоре и навътре, той прошепна в устата й: — Какво ще кажеш да те съблечем? — Докато я целуваше добави втори пръст към първия, а после, с малко затруднение, и трети. — Хей, хей, отпусни се — успокои я той, полагайки я бавно по гръб с другата си ръка. — Ще го направим бавно и спокойно…
Всъщност той не очакваше отговор, тъй като очите й бяха затворени, а бедрата й се извиха над ръката му. Макар че ако се нуждаеше от разрешение да продължи, стонът й бе напълно достатъчен.
А той вече чу толкова много стонове.
— О-о-о-о, Боже!!! — Сетивата й се изливаха в плен на трескава страст, в един възбуден, кипящ екстаз, докато нежните пръсти на Джони се движеха в нея с ясна посока, с невероятната чувственост на познавач. Галейки и масажирайки деликатно, той си пробиваше път наистина бавно, притискайки нежно онази твърда точка в горната част, после отпускаше — отново и отново, връщайки се по пътя си с виртуозна концентрация и вещина, която щеше да я докара до края наистина, наистина, наистина скоро.