Докато, най-накрая, тя бе пронизана твърдо, той го заби до край и двамата останаха без дъх.
Възбудени до край, побеснели и изопнати, те не бяха сигурни дали да задържат шеметното удоволствие — да запазят дивото, кипящо усещане колкото може по-дълго — или да продължат трескаво напред.
По-недисциплинираната Ники избухна първа и се втурна към дълбините.
Дори когато оргазмът й започна, Джони не беше сигурен какво да прави.
Тя обичаше множествените оргазми.
Той можеше да й даде този и да чака следващия.
Ако беше от камък — а може би беше.
Или ако това беше обичайната му случайна сексуална среща.
Или ако не усещаше, че свършва през последните двайсет минути.
— Поемам вълната ти, бебче — прошепна той.
Със свръх човешко усилие тя надигна клепачи едва-едва и му се усмихна най-сладко, сякаш искаше да му каже, че в момента не може да говори.
Той беше впечатлен. Тя наистина полагаше усилия да реагира.
Имаше нещо забележително в усилието й да му достави удоволствие, както и в странното удовлетворение — може би дори щастие — които изпита докато я чукаше. Вероятно побесняваше; може би бе от комбинацията от връщането на Джорди и тази рядка магия. Или може би Ники Леду беше по-различна от всички останали.
Както и да е. Но този път той свърши както никога преди. Това поне беше сигурно. И докато лежеше подпрян на лакти след това, опитвайки се да си поеме дъх, вече правеше планове да я изчука отново. И ако това означаваше да побеснее напълно — майната му. Прекарваше си адски добре.
После той я хвана, след като изхвърли кондома и изрови няколко кърпи, след като си наля чаша коняк, за да се опита да разсее странното си настроение. След като тя лежа неподвижна толкова дълго, че той се разтревожи.
Дръпна я близо до себе си, завря глава в гърдите й, ароматът на парфюма й погъделичка ноздрите му и като деца те започнаха да броят светлините на Айфеловата кула. Както го бе правил преди години, когато бе дошъл тук за пръв път на училищна екскурзия, финансирана от продажба на сладки и миене на коли.
— Тук е толкова близо до небесата — прошепна тя, извивайки се, за да целуне силната му брадичка.
— Амин — прошепна й той. — Мисля, че влязох в твоята нирвана.
— Хубаво, нали?
— Да, хубаво.
И после те лежаха в дружеско мълчание, усещайки, че сякаш са прекрачили някаква необяснима граница.
Пръв той прогони ексцентричното усещане. Иначе не вярваше в нирвана освен като възможна грешка в преценката по плътски причини.
— Мислех си… — започна той.
— Чакай да позная. — В гласа й сякаш се криеше усмивка.
— Познай до три пъти.
— Получавам ли награда ако позная?
— Разбира се.
Тя се разсмя.
— Ти си готов за секс. Аз съм готова за секс. И двамата сме готови за секс.
Той я дръпна върху гърдите си, отмятайки с длани къдриците от лицето й, внезапно объркан от странното си усещане за копнеж. Не сексуален.
Тя го погледна изпитателно.
— Какво?
Той поклати глава, сякаш беше възможно да прогони това странно чувство с такъв малък жест.
— Нищо.
— Обзалагам се, че си уморен. — Тя го докосна нежно по бузата. — Изобщо не си спал.
— Не, добре съм. — Той се усмихна. — Кажи ми какво обичаш най-много в секса. Запази нещата така, небрежно. Продължавай за чукането. Не излизай от релсите.
— Наистина ли?
— Разбира се.
— Вероятно няма да ти хареса да го направиш.
Сега пък той се заинтригува.
— Разбира се, че ще ми хареса. Дай ми жокер.
— Накарай ме да направя нещо.
— Какво например?
— Да направя нещо, което ти ми кажеш.
— Като садо-мазо?
— Боже, не. Да речем, че няма да ме чукаш ако не те целуна или…
Той се усмихна.
— Къде да ме целунеш?
Тя се надигна и разтвори бедра.
— Забрави. Не трябваше да казвам нищо. Но ти попита и… — Тя сви рамене. — Не знаех… наистина ме караш да се чувствам секси, това е.
— Повече от обикновено?
— Да, сякаш пък твоето его се нуждае от ласкаене. Много по-секси, ако искаш да знаеш, разбра ли? Сега можеш да добавиш още един белег на колана си и да забравиш името ми след няколко дни. Не че очаквам да запомниш името ми. — Тя се изчерви. — Боже, защо не взема да млъкна докато му е време?
Той я гледаше, мислейки си, че тя е най-готиното парче, което беше виждал от дълго време насам. Начинаещите актриси, групита и малките богаташки търсеха нещо, с което да разсеят скуката и не можеха да се справят с тази искрена, понякога пряма, винаги честна дама от някакво си малко градче в Герисън Кейлър.
— Говори си каквото искаш. И само за сведение, ти си доста незабравима. А сега, ако искаш да те накарам да направиш нещо, какво ще кажеш да опитаме нещо като мъж и девойка.