Той въздъхна.
— Вероятно. — Устата му се изкриви в печална усмивка. — Но майната му…
Тя се усмихна едва-едва.
— Това покана ли е или небрежно изявление?
Той се разсмя.
— Ако имахме време — огледа бързо коридора — определено щеше да е покана.
— Ще бъда щастлива ако отложим обяда.
— Питай ме защо ли не съм изненадан.
— Че защо да го правя?
В гласа й прозвуча малко раздразнение. Уха! Навеждайки глава, той докосна устните й в помирителна целувка, притисна я стъпка назад и двамата се озоваха в стаята.
— Постоянно мисля за теб. — Той затвори вратата. — Така че ако искаш отлагане още сега, ще се обадя да променя резервацията ни. Какво ще кажеш? — И прокара леко пръст по строгата линия на челото й.
— Не, не, недей… наистина, не трябваше да бъда толкова…
— Страстна за секс?
Тя го изгледа.
Той се разсмя.
— И двамата си мислим за едно и също — нали? Макар че, само за сведение, Върни ме плаши до смърт, а двете с Джорди чакат долу. — Усмивката му бе момчешка и сладка. Той я целуна отново — нервна целувка. — Защо да не го направим по-късно? — прошепна той, отдръпвайки устни от нейните. — Обещавам, че ще ти хареса.
Кого заблуждаваше тя? Сексът с него беше страхотен. И тя нямаше да се опъва, независимо от това кога и къде.
— Гладна съм — обади се тя, планирайки да прибере наградата си за Мис Привлекателност по-късно довечера.
Той присви ръка и се усмихна.
— Тогава най-добре да те нахраним.
Плътските спомени от снощи изплуваха внезапно във въображението й и тя пламна. Това бе последвано от пристъп на похот във вагината й, който я остави без дъх. В продължение на една изнервяща секунда тя обмисля смущаващите последици, които можеха да произтекат ако тя докоснеше протегнатата му ръка. Не че имаше избор; той чакаше с нетърпение.
И с нужното предупреждение към всичките си сетива и усещания да се държат добре, тя постави предпазливо длан върху ръката му. — И откри, че вместо да се държат подобаващо, секс, веднага, веднага, веднага, завладя всяка податлива фибра от тялото й. Трябваше да си го знае отпреди. Влиянието на физическата му красота и животинското привличане, което се излъчваше толкова отблизо, бяха неустоими.
Трябваше да впрегне цялата си воля, за да се въздържи и да не го помоли: „Моля те, моля те, можем ли да направим едно бързо?“
— Това страхотно чукане ме възбуди — промърмори той, сякаш четеше мислите й или може би под магията на същия похотлив приказен прашец. Дръпна я по-наблизо до тялото си, плъзна ръце по гърба й и я притисна в надигащата си ерекция. — Жестоко ми липсваше.
— Губя контрол, ненаситна съм — прошепна тя, сплитайки ръце около кръста му.
— Боже, мога да те изчукам още тук и веднага. — Той се намръщи, а ноздрите му пламнаха. — Чукаш ме направо в мозъка, бебче.
— На мен това безумно обсебване също не ми харесва — промърмори тя. — Може би не си действаме добре — предположи тя с онази мъничка част от мозъка си, която все още не бе обладана от похотта.
— Аха. Няма начин. — Той може би подлагаше на съмнение неестественото си влечение към тази жена, но не и неизбежността на това да я изчука отново. Точно това щеше да направи. — И двамата ни чака дълъг ден — въздъхна той. Отпусна ръце и отстъпи една крачка назад. — Така че най-добре да се държа на разстояние. Въздържането никога не е било една от силните ми страни.
С което всички таблоиди се съгласяваха и го доказваха с цветни снимки. Опитвайки се да се предпази от възможността лицето й да се появи на корицата на The Star и да спести неудобството на семейството си, Ники предложи:
— Може би аз не трябва да идвам на обяд.
— Хей. Идваш на обяд — изръмжа мъжествено той.
— Хей — тросна му се тя с треперещ глас. — Престани с това мъжкарство. Възбуждаш ме. Разбра ли?
Той се завъртя, желаейки да укроти бушуващата си страст. Удари с длани по стената, остана така, навел глава, дишайки тежко.
Ники потрепери, толкова невероятно възбудена, че не беше сигурна дали няма да свърши както е застанала точно там.
Въздухът бе напоен със сексуална нужда.
Колкото повече имаш, толкова повече искаш.
И почти невъзможното за контролиране желание висеше на косъм.
Отблъсквайки се рязко от стената, напрягайки видимо всеки мускул в тялото си, Джони заяви:
— Сега съм добре. Всичко е под контрол — усмихна се напрегнато — долу-горе. Но не ме докосвай, не ме гледай, дори не ми подавай хляб на обяда или мога да те отнеса в най-близкия тъмен коридор и да те чукам докато припаднеш.
Ники се усмихна едва-едва.
— Толкова съм възбудена, че не съм сигурна дали мога да ти възразя. Виж — тя протегна ръка, — треперя. Да не си ми пробутал малко екстази докато не съм гледала?