— Де да беше така… защото тази постоянна възбуда, и то без дрога, направо ме побърква.
Не трябваше да се чувства толкова поласкана. Трябваше да приеме коментара му като чиста монета — че не е доволен от силата на страстта си. Но ето — това е разликата между мъжа и жената. Тя обожаваше да бъде желана толкова силно, докато той бе адски изнервен от това, че я желае толкова много.
Марс и Венера.
Неизменно в противоречие.
Двадесет и две
По време на обяда Джони бе ултра предпазлив да не я поглежда в очите, а Ники го последва с огромно желание. Тя и без това балансираше на границите на здравия разум. Най-дребното нещо — някой поглед или усмивка — можеше да я блъсне през ръба и тя щеше да се направи на пълна глупачка в този луксозен парижки ресторант.
Джони се ограничаваше да разговаря само с Джорди и Върни, докато Ники се включваше в общия разговор само когато бе абсолютно необходимо. Беше по-сигурно да гледа настрани. Тъй като гледката на ресторанта бе към една страхотно красива градина, й беше лесно да я използва като разсейване, което да я предпази от безсрамната й похотливост към един мъж, който трябваше да й бъде само клиент.
Помагаше и това, че Джорди не преставаше да бърбори, тъй като отношенията с баща й бяха сърдечни и невъздържани. Този мъж бе очарователен във всяко отношение — дяволите да го вземат! Баща. Любовник. Клиент. Не беше честно да е толкова божествено съвършен във всяко отношение — включително във владеенето на Кама Сутра. Наистина й беше трудно да се замисли по въпроса как да се откаже от секса с него — когато, разбира се, се наложеше.
Заради бизнеса й.
Потенциалът за проблеми бе неизбежен с мъж като Джони, който никога не оставаше с една жена по-дълго време, отколкото й бе нужно на една роза за да увехне.
Ако тя изобщо имаше някакъв ум в главата си, щеше да запази отношенията им строго делови.
От друга страна, можеше да бъде истинска Зен будистка в целия този епизод — да живее в настоящето и да се носи по течението. Това определено бе по-задоволителен избор.
Думите красива и вила прекъснаха рязко вътрешния й спор и тя се вслуша в разговора. Обсъждаха пътуване до южна Франция. Зоната на богатите и известните имаше такъв етикет — Кан, Ница, Хуан льо Пин, яхти с размерите на футболни стадиони…
Джорди очевидно харесваше вилата им в Ница защото имаше приятели там. На Върни й харесваха климатът и пазаруването. Джони пък обичаше уединението. Всички те харесваха частния плаж.
Колко страхотно е да си имаш частен плаж на Средиземно море, помисли си Ники. Не че някога щеше да се озове в тази част на обществото. Всъщност до скоро тя се чудеше как да изплаща къщата си. А в нейния бизнес тя никога не пропускаше факта, че дървените къщички, струващи шестцифрени суми, са нещо много луксозно. При един икономически спад тези покупки щяха да престанат най-напред.
Но дори тези отрезвяващи мисли не можаха да разсеят доброто й настроение. Една нощ с изключително еротични, оргазмени удоволствия я зареждаше с чувството, че всъщност светът може да бъде едно безкрайно удоволствие. Като магическия десерт, който поставиха пред нея. Мамещият аромат на шоколад се носеше във въздуха, а изпускащият пара сладкиш се просмукваше като сладък порок, изпълнен с калории.
Не че в момента й пукаше за калориите. Нощес тя изгори достатъчно много и сега можеше да си позволи пълна количка със сладкиши.
Когато Ники пъхна лъжичката си в десерта, телефонът на Джони звънна, но тя почти не забеляза това тъй като всичките й сетива бяха завладени от съблазнителния шоколад.
Чу Джони да казва извинете ме, но едва вдигна поглед когато той се отдалечи от масата. Беше изцяло погълната от първата хапка на десерта, който можеше да мине за пищна великденска шапка. Но освен това тя игнорираше сериозно Джони по време на целия обяд, за да сдържа желанието си, и продължаването по същия начин й се стори полезно упражнение.
И като гръм от ясно небе тя усети как една ръка се плъзга под мишницата й и я вдига на крака преди да е изяла и половината си десерт.
— Върни, моля те заведи Джорди обратно в хотела като приключите — нареди Джони, взе лъжичката от ръката на Ники и я пусна на масата. — Току-що получих делово обаждане, с което трябва да се оправя, а пък Ники ще трябва да ми превежда. Този тип не говори добре английски.
Ами десертът ми, възпротиви се на ум Ники, поглеждайки с копнеж към шоколадовия сладкиш.
— На връщане може да се отбием в залата с електронни игри — обяви Върни.