Не се усмихна. Гласът му беше безизразен. Да го направи или не?
Колебанието й се оказа кратко, обградена от красиви, апетитни деликатеси, които не можеха да се поберат в човешкото въображение. Или поне във въображението на човек от Блек Дък.
— Благодаря, но имам пари. — После, разбирайки, че не е желана там, тя се втурна из магазина да направи избора си. Не можеше да ги изяде веднага при тяхната криза и при факта, че току-що бе обядвала и бе хапнала няколко бонбона, но със сигурност нямаше да се върне скоро тук. Човек трябва да се възползва от рядка възможност като тази.
Буквално пет минути по-късно, понесла три малки кутии, тя се върна при Джони, който я чакаше до вратата.
Като джентълмен той пое кутиите от нея и дори успя да й отвори вратата с пълни ръце. Но устата му беше нацупена, а веждите — присвити в сърдита гримаса.
Тя почувства угризения на съвестта заради своята себичност.
Но после си припомни, че попита. Той можеше да й откаже.
Тя наистина бе отлична в рационалните обяснения.
— Бих казал, че Риц е най-добрата ни възможност — отбеляза Коул докато приближаваха към колата.
— Без съмнение — промърмори Джони. — И съм в настроение да набия някого с дръжката на пистолета.
Боже! Дали става дума за нея? Ники го стрелна с поглед.
— Ако Лиза е в Риц с онези типове, аз съм достатъчно вбесен, за да ги поставя на мястото им. Те и без това са едни шибани шубета.
За нея няма да има бой с пистолета, слава богу, отбеляза Ники, макар че би предпочела да е някъде надалеч ако възникнеха сериозни спорове.
— Добър план, шефе.
— Къде да ги оставя? — попита Джони когато стигнаха до колата, повдигайки кутиите към Ники.
Готова съм да вдишам апетитните аромати, желаеше да каже Ники, но не и с тази гримаса на лицето му.
— Не ми пука. Където и да е.
— Хей, Вини, отвори багажника!
Някои хора очевидно не оценяват гастрономическите удоволствия в живота като други хора, помисли си тя, но не посмя да се възпротиви когато малките й вкусотии бяха оставени в багажника.
Когато потеглиха от забранената за паркиране зона пред Далойо, настроението в колата беше мрачно. Дори без някой да обели и дума, колата бе наситена с неприветливата атмосфера на безмилостна решителност. Или може би това бе защото никой не говореше.
Свита в ъгъла на задната седалка, Ники се опитваше да не диша твърде шумно. Толкова тихо беше.
Не бяха пътували много, когато Вини извика:
— Ето ги. До Елисейския дворец. До онзи пазач с узито.
— Да-ааа. — Джони въздъхна, а в това съскане се долавяха победа и задоволство. — Спри на ъгъла. Бавно. Не искам никакви сцени.
Резиденцията на френския президент се намираше на бляскавата рю дьо Фобур Сент Оноре, където бяха разположени всички луксозни магазини. Когато Париж е бил по-малък, дворецът давал подслон на известни жени — мадам Помпадур, сестрата на Наполеон, императрица Джозефина. И тогава Далойо бил техният малък местен пазар.
А сега в квартала се намираше друга известна жена, застанала само на няколко ярда от почетния караул пред Елисейският дворец. Ослепителната Лиза Джордан в шеметния си костюм от Шанел и една чернокоса жена с не по-малка красота се наслаждаваха на фасадата като туристи.
— Тя е с Шантел.
— Че с кого друг да бъде? — потвърди Коул. — Сестри по наркомания.
— Виждаш ли онези боклуци наоколо?
— Онази лимузина в пресечката може да е тяхна.
Джони се усмихна.
— Трябва да отдадеш дължимото на дамите. Избрали са доста непристъпна позиция.
И точно в този момент мобилният телефон на Джони звънна.
Той погледна номера и се усмихна когато отвори капачето на телефона.
— Гледам те, бебче. — В гласа му се долавяше смях. — Стой на място. Идваме да те вземем.
Джони и Коул изскочиха от колата за миг и закрачиха към жените като филмови герои, помисли си Ники, намирайки сцената за леко обезпокоителна. Ето го, състрадателен и любезен към бившата си, той отива да я спаси като някакъв самоотвержен защитник на слабите и потиснатите. Може би Джони наистина не знаеше дали харесва бившата си или не. В крайна сметка може би все още беше влюбен в нея. Макар че не беше нейна работа дали Джони Патрик е щастлив да види бившата си или не. Тя нямаше абсолютно никакво право да изпитва и грам собственическо чувство след като бе спала веднъж с него. Вероятно половината от жените по света имаха точно толкова право колкото нея, поне според таблоидите.
Напомняйки си, че трябва да се държи като зрял човек, Ники се предупреди, че не трябва да чувства и най-малката капчица ревност. Би било лудост дори да й хрумва подобна идея. Връзките не се създават с преспиване за една нощ. Точка. Край на историята. Наистина. Не тръгвай натам, посъветва тя строго своята колебаеща се психика.