Шантел седна до Коул на предната седалка, докато Джони подаде ръка на Лиза и тя се настани отзад. Ники се мръдна доколкото можа върху широката седалка, премести чантичката си по-близо до краката си, вдигна от пода кутията с шоколадови бонбони, остави я в скута си и когато Лиза седна до нея, тя положи усилия да се усмихне. Ники дори успя да задържи усмивката си когато Лиза я с мушка рязко с лакти в ребрата и я изблъска по-плътно до прозореца.
Когато Джони затвори вратата и колата потегли, Лиза започна да бърника в чантичката си на пода. Миг по-късно се изправи с цигара и запалка в ръка. С безпристрастната поза на жена от елита, която разговаря със слугиня, тя посочи с цигарата към Ники.
— Виждам, че още се навърташ наоколо. Трябва да си много, много специална.
В очевиден опит да насочи разговора в посока, която не би предизвикала препирня, Джони се намеси и обясни, че освен че му върши работа като преводачка, Ники е проектирала фантастична дървена къщичка за Джорди.
— Ще бъде истинска красота.
— Майтапиш се! — В колата отекна звънливият смях на кинозвезда. — Дървени къщички? Това същото ли е като да строиш къщички за птици?
— Малко по-големи са — отговори Ники, чувствайки се напълно зряла за да не обръща внимание на дребнавостта на Лиза с изцяло Зен щедрост на духа. Строежът на дървени къщички в никакъв случай не беше нещо по-долно от преструвките на екрана. Но секунда по-късно трябваше да впрегне всеки грам дисциплина, който притежаваше, за да се въздържи и да не каже нещо неприлично, когато Лиза Джордан я стрелна с виолетовия си поглед и измърка:
— Това, че Джони спи с теб, не означава нищо. Той спи с всички, нали, скъпи — допълни богинята от Холивуд. Усмивката, която се появи по лицето на бившия й съпруг, бе сладка и разбираща.
— За бога, Лиза, стига толкова. Съжалявам — промърмори Джони, навеждайки се напред, за да погледне през бившата си и да се усмихне печално на Ники.
— Довечера можеш да се сдобриш с нея. Той ще се сдобри с теб довечера, Ники — изгука Лиза Джордан с нежен, но злобен глас, а погледът й към Ники бе ледено студен. — Много го бива в сдобряванията.
— Само не забравяй. Лиза, ние ти спасихме задника. Така че вземи съвсем вежливо да си затвориш шибаната уста — изръмжа Джони. — И не пуши в колата.
— Боже, боже, не сме ли докачливи… — Тя се наведе и пусна цигарата и запалката обратно в чантичката си. — Исках само да направя комплимент, скъпи — продължи тя и отново се изправи. — Ти си отличен в леглото.
— Боже, Лиза, успокой се — промърмори Шантел през рамо. — Джони е прав за това, че ни спаси, за което съм му благодарна. Макар че ако не беше взела онези черни перли, нямаше да сме в беда. Казах ти да не ги вземаш, но не, ти каза, че можеш да се оправиш с Юри.
— Какви черни перли? — попита Джони с остър като лазер поглед.
Лиза изгледа свирепо темето на приятелката си, после сви рамене пренебрежително.
— Юри има толкова много перли. Не мислех, че ще забележи — отвърна лекомислено тя. — Те дори не бяха в сейфа. Но благодарение на Шантел, която се огъва при най-малкия натиск, той разбра, че аз съм ги взела.
— Извини ме — намеси се с провлачен глас Шантел. — Заплахата да ни стовари насред Средиземно море ми се струва нещо повече от малък натиск.
Лиза въздъхна.
— Нямаше да го направят.
— За това ли ми се обади? Защото мислеше, че няма да го направят? — отбеляза Джони с деликатен сарказъм.
— Не. Не ти се обадих за това — отговори сърдито Лиза. — Просто исках да се измъкна от града.
— Мъдър избор — сопна й се Шантел.
— Да ти го начукам.
— Добре, дами, престанете с тези безполезни обвинения. Да поговорим за нещо по-продуктивно — прекъсна ги Джони тъй като не му се искаше да слуша безкрайните им препирни. — Ще ви пратя у дома с моя самолет и няма да се налага да се оправяте с възможните проблеми, които могат да ви създадат вашите приятели. Но за в бъдеще ще ви предложа да стоите надалеч от хора, които действат извън закона. Така и двете ще се радвате на дълъг и продуктивен живот.
— Нямам нужда от твоите поучения — сопна се Лиза. — Не и когато ти винаги си правил каквото ти харесва.
— Точно сега се нуждаеш от мен, иначе още щеше да стоиш пред Елисейския и да потропваш — отсече Джони. — Така че престани с глупостите. Пращам те у дома преди да си се забъркала в някоя друга беля. — Той се наведе към предната седалка. — Отиваме на летището, Вини.