— Не. Виж, ако не можеш да дойдеш, ще те изпратя у дома. Просто си помислих, че ще искаш да видиш Ница — обясни той с обещание за удоволствия от всяка мека сричка.
Сигурно знаеше, че никоя жена не може да му откаже.
Тя можеше да е първата.
Можеше да се откаже да види вилата му и плажния живот на богатите и известните.
Можеше да е пълна идиотка.
— Добре. Два дни. После трябва да се прибера у дома — заяви тя, защото щеше да е пълна идиотка ако си позволеше да я уговорят да остане по-дълго само защото божият дар за жените е адски талантлив в леглото. Обаче някакво далечно ехо на загриженост я подтикна да каже на Бъди. Дори още два дни щяха да го накарат да се разкрещи до небесата. За да може да прибави два дни сексуални спомени от световна класа към албума си със сувенири, тя трябваше да обещае на Бъди нещо хубаво. Може би малко отпуск за риболова, който той искаше да си вземе толкова отдавна.
— Това е страхотно. Благодаря. Говоря сериозно.
След като чу Джони Патрик да й благодари сериозно, на нея й стана много по-лесно да каже каквото искаше да каже.
— Обаче има нещо неустановено. Наистина ще трябва да се консултирам с Бъди — нали разбираш… да видя дали той ще може да се справи с работата още няколко дни. Имам чувството, че направо ще побеснее.
— Ако има нещо, с което мога да помогна…
— Дай ми телефона си. Ще му се обадя. — Когато набра номера, тя попита. — Колко е часът сега у дома?
— Пет сутринта.
— Добре. Станал е. — После изчака позвъняването, казвайки си, че тя е шефът, тя е собственикът на компанията и ако иска да прави феноменален секс още няколко дни, значи си го е заслужила. — Хей, Бъди, аз съм, а ти сигурно ще се побъркаш, но оставам още два дни. — Тя задържа телефона далеч от ухото си в продължение на няколко секунди преди да каже: — Какво ще кажеш да отидеш на онзи риболовен излет като се върна? Да си вземеш една седмица отпуск? Аз ще те покривам.
— Кажи му да отиде на моето място в Тахо ако иска — намеси се Джони.
— Джони казва, че можеш да използваш неговото място в Тахо. Добре тогава, това няма да стане. Да, да… абсолютно. Няма да те моля за повече услуги. Веднага щом се прибера, ти излизаш в отпуск. Направи си резервации. Да, да, абсолютно сигурно е. Направи си резервациите. — Ники закима с глава и отговори с да или не на няколко въпроса, предложи малко по-дълги отговори на другите и след като обеща още веднъж, че няма да се бави повече от два дни, затвори. — Бъди отива на дълбочинен морски риболов, но благодари за предложението.
— Значи сега всичко е наред? Бъди не е много вбесен?
Тя се усмихна.
— Не прекалено много. Известно време ще се кая. Но смятам, че ще си струва.
— Мога да ти обещая, че ще е така. Каквото да кажеш, твое е.
— Какво имаш предвид?
— Каквото и да е.
— Имаш предвид всичко сексуално?
— Всичко, всичко — стига да съществува, можеш да го имаш.
— Боже, направо ме побъркваш с тази твоя политика на обща щедрост. Не си луд, нали?
— Не. Само че наистина съм заинтригуван от росната ти и свежа сладост.
— Хей! — Тя не беше сигурна за росната свежест с това дяволито блещукане в очите му.
— Това е комплимент, бебче. Адски си сладка. — За момент той заби поглед във върховете на обувките си преди отново да я порази с онзи хладен сив поглед. — Виж, напомняш ми за живота ми преди неколкостотин години, преди да започна да живея в този измислен, фалшив свят.
— Не съм напълно наивна само защото не познавам кино продуценти и рок звезди — защити се тя. — Не съм паднала от Марс.
— Никой не казва, че си наивна, дори не съм си го помислял. Ти просто си готина. Хей, ето я Джорди. — Той махна на дъщеря си, която тичаше към колата, после се обърна отново към Ники. — Значи всичко е уредено за няколко дни? — попита отново той, сякаш никой дори не беше споменавал нищо за росна свежест и не бе изпитвал двусмислени чувства. Сякаш животът се бе върнал към нормалния си ход.
— Всичко е уредено. — Тя също можеше да обмисли всичко и да се успокои.
За миг устата му се опря в ухото й.
— Уредили сме се в много отношения — прошепна той. После посегна към дръжката на вратата и я отвори. — Хей, моето момиченце — поздрави дъщеря си. — Върни каза ли ти, че заминаваме за Ница?
Ехото от думите му изпълни тялото й с топла жар, макар че, без майтап, тя беше леко стресната от лекотата, с която Джони Патрик можеше да манипулира света според волята си. Тя никога не бе познавала човек, който да може да манипулира дори най-малката, най-мъничката част от света според волята си. А сега пътуваше с мъж, който използваше чартърни полети така, както хората си купуват билети за влака; който спасяваше жени от гангстери и влизаше в ресторанти и хотели така, сякаш ги притежаваше. О, боже, погледни това! Целият им багаж беше докаран на пистата.