— Хайде, дай ритъма.
Ники заплува бавно, предимно по гръб защото така бе по-лесно.
Джони също заплува мързеливо по гръб до нея и от време на време я питаше дали не иска да спре да си почине.
Беше толкова дяволски учтив, толкова внимателен и отстъпчив, че й ставаше все по-трудно да избегне увличането си в нещо по-сериозно и, право да си кажем — абсурдно. Макар сега да разбираше защо толкова много жени тичаха подире му. Ако не внимаваше, щеше да преживее една огромна, огромна изолация, когато всичко това приключеше.
— Искаш ли почивка?
— Може би само за минутка. — Тя пое протегнатата му ръка.
Той я хвана спокойно, оставяйки я да почине, задържайки се над водата с минимум движения.
— Наистина беше чудесно — усмихна се той. — Ти и аз — там.
В тона му се долавяше нещо, което докосна сърцето й. Или може би всичко у него докосваше сърцето й. Тя бе напълно объркана, очарована и запленена, замаяна от… и тя не знаеше от какво — но от нещо.
— На мен го кажи — усмихна се и тя. — Повече от чудесно.
А после млъкна преди да изрече нещо наистина глупаво.
Нещо, което мъж като Джони Патрик не би харесал.
Нещо, което вероятно бе чувал много пъти преди.
— Вие двамата изглеждате изтощени — отбеляза Върни когато те приближиха колибата й.
— Навътре имаше малко течение — обясни Джони, сдържайки импулса си да се усмихне. — Изкарва ти въздуха.
— Пийнете по чаша вино и си починете — предложи Върни и махна с ръка към малката масичка в колибата, отрупана с вино, чаши и мезета. — Аз си изпих квотата от една чаша и беше отлично. Разкажете ми за плановете си докато сме тук. Първо, Ники трябва да види руската църква. Великолепна е.
Джони погледна към Ники с преднамерено празен поглед. Неговите планове се ограничаваха строго до чукане 24/7. Не че беше възможно, но върви го кажи на либидото си.
— Искаш ли чаша вино? — попита той.
— Би било чудесно — отговори Ники, когато мисълта да се върне в къщата и да поспи един час, бе също толкова привлекателна. Особено ако можеше да сподели леглото със своя домакин.
— Качи се в къщата ако си уморена — предложи учтиво Джони. — Аз ще остана при Върни и момичетата.
— Мога да си почина и тук, а мисълта за виното ме заинтригува.
— Чудесно. Седни. Ще ти донеса кърпа и чаша вино.
Той изглежда искрено се радваше заради това, че тя се съгласи да остане. Тя пък се изненада колко много се трогна от подобно дребно нещо. Но след оргазма се чувстваше сериозно изтощена и очарована и не искаше нищо друго освен да бъде наблизо край него, да го вижда и да го чува. Достатъчно близо, за да го докосне. Ако можеше. Ако не беше забранено пред публика.
Той бързо се превръщаше в силно сърдечно пристрастяване.
А тя — във влюбена до ушите глупачка.
Което изобщо не беше разумно.
Освен ако не искаше сърцето й да бъде разбито на парчета.
Ааах…
Тя посегна към чашата с вино, която той й подаде.
Остави бутилката, искаше й се да каже. Ще се нуждая от нея.
Двадесет и седем
Юри почука по вратата на спалнята, а после, без да чака, я отвори и влезе в една стая, която би била чест за всяко френско архитектурно списание.
— Време е да тръгваме — отсече грубо той. — Обадиха ми се.
Раф го погледна за миг и изпъшка.
— Няма начин. — И продължи в ритъма си.
— Направи го бързо. Искат да им доставим пръстена.
Юри не помръдна и, безразличен към присъствието на приятеля си, Раф продължи да помпи. Жената под него — запозната с публиката — изпълняваше задълженията си с енергията, която се изискваше за такса от три хиляди евро и след късо време всички бяха вече доволни. Раф се отпусна по гръб, дишайки тежко, красавицата събираше бельото си от килима, а Юри броеше минутите, които им оставаха до тръгването.
Той махна на жената да си върви.
— Трябва да се срещнем с тях в пет — натърти грубо Юри.
С пъшкане и поток от псувни, Раф се изтърколи от леглото.
— Не можа ли да го отложиш? — промърмори той. — Бях й платил за цялата нощ.
— Нямах избор. Купувачът трябва да лети обратно довечера. В Баку е излязло нещо непредвидено.
Раф въздъхна и посегна към шортите си.
— След тази работа приключваме, нали? Защото аз имам по-хубави неща за вършене.
— Смятай го като част от твоето чиракуване. За мен е като трън в задника.
— Виж, ние само си плащаме таксата. — Юри притежаваше мъничко повече отговорност от Раф или може би просто се боеше повече от гнева на баща си. Така или иначе той пое ролята на лидер.
— Аз не трябва да плащам никакви такси. Бизнесът ще остане за мен при всички случаи. — Раф имаше изключително отстъпчив баща, още по-отстъпчива, също толкова привързана към него майка, и като единствен син, той изпитваше както наследено, така и реално усещане за право над всичко.