— Тогава най-добре да се увериш, че имаш няколко адски добри лейтенанти.
Раф се усмихна.
— Имам двадесет и двама братовчеди. Всичките верни. Подхвърли ми обувките и изчезваме от тук.
Минути по-късно ги откараха до Риц.
— Предполагам, че момичетата вече не са в хотела. — Раф предложи питие на Юри от бутилката си с вино.
Юри отказа бутилката и се намръщи.
— След като хукнаха и отпрашиха с Джони Патрик, съмнявам се.
— Добре, добре, просто си помислих. Аз харесвам Шантел.
— Ами върви да я видиш. Имаш номера й.
— Може. Ами ти и Лиза?
— Никога не е имало аз и Лиза, а дори да е имало, сега тя е в черния ми списък. Опита се да избяга с петдесет от моите черни перли. Кучката си мисли, че светът й е един голям банкомат. Съмнявам се дали е плащала за нещо от години.
— Както и да е. Тя е дяволски добра актриса.
— Е? Какво ме засяга мен това?
— Не ме залъгвай. Харесваше ти да те виждат с нея. И двамата го знаем.
Юри сви рамене.
— Има и други актриси.
Раф се отказа от спора, защото двамата с Юри бяха приятели отдавна и въпреки равнодушието на Юри знаеше, че Лиза Джордан му харесва много. И не само заради това, че бе световна знаменитост и изглеждаше страхотно. Тя и Юри си приличаха поразително — със своята самовлюбеност и наперен егоизъм, с любовта им към светлината на прожекторите. Сродни души в бляскавия свят на шика и перченето.
— Другите актриси вероятно са и по-добри в леглото — отбеляза Раф. Юри винаги се оплакваше, че Лиза харесва дрогата повече от секса.
— Всяка е по-добра в леглото от нея — промърмори Юри.
— Хайде като приключим с тази доставка да отскочим до Англия и да сменим обстановката. Сестра ми и нейните приятели купонясват в някаква провинциална къща. Можем да половуваме.
— Добра идея. — Юри харесваше английския обичай за ловуване в частните имения. Обичаше избиването на едро на пернат дивеч.
Раф свъси вежди.
— Е, къде трябва да се срещнем с този купувач?
— Пред Маделин.
Десет минути по-късно Юри псуваше толкова силно, че Раф затвори вратата на спалнята, за да не дойде охраната на Риц.
— Шибаният пръстен е изчезнал!!! Онази кучка трябва да го е взела! Ще я удуша с голи ръце!
Ревящите ругатни продължиха с неотслабваща сила докато Юри обръщаше стаята нагоре с краката, търсейки смарагдовия пръстен от коронацията на Екатерина Велика, който трябваше да доставят след час.
Ровейки из хаоса от дрехи по пода, той погледна свирепо към Раф.
— Би могъл да ми помогнеш малко, по дяволите!
Раф вдигна поглед от леглото, където си почиваше все още с бутилката вино в ръка.
— Ти изпразни сейфа, прерови всяко чекмедже и преобърна шкафовете. Къде искаш да търся?
— Би било добра идея да си вдигнеш шибания задник!
— Стига да помогне — отговори спокойно Раф. — Виж, пръстенът очевидно е изчезнал заедно с дамите и техния багаж. Можеш да разпердушиниш това място, но Лиза сигурно те е наблюдавала как отваряш сейфа. Бижуто не беше в багажа ти заедно с перлите. И двамата го знаем. Но тя не е взела всичко — само пръстена; можеше да е и по-зле. — Без да обръща внимание на подозрителния поглед на Юри, Раф продължи: — Вярно е. Ами ако беше взела целия комплект със смарагдови бижута? Виж, просто се обади на купувача, отложи доставката с ден-два и ще вземем проклетия пръстен. Ако мислиш, че наистина е у Лиза.
— Ако, шибано ако? Че кой друг, по дяволите, може да го е взел? Продажна кучка!
— Добре тогава. Обади се на твоя човек. Кажи му, че трябва да отложиш сделката.
— Боже — промърмори Юри, внезапно осъзнал неприятната действителност. — Баща ми ще се вбеси. Не е само пръстенът. — На лицето му се изписа страх. — Ключът от сейфа ни в Цюрих беше под подплатата на кутийката с пръстена. Мислех, че там ще е на най-сигурно място.
— Боже… — Дори Раф, който никога не се тревожеше за нищо, се надигна и остави бутилката. — Този ключ може да струва много ако попадне не в когото трябва.
— Мислиш ли? — тросна се Юри.
— Особено ако знаят, че е твой.
— Особено ако Лиза го даде на някое от своите дрогирани приятелчета, които винаги се нуждаят от пари и не биха се посвенили да поискат откуп.
— Добре, добре, трябва да запазим спокойствие. Само ще отложим сделката докато преценим какво да правим. Нямаме друг избор. Виж, аз ще се обадя на татко, а той ще се обади на твоя. Така няма да ти се налага да говориш с твоя старец и ще спечелим малко време.