Може би трябваше да изпие няколко бързи чаши кафе. Те може би щяха да й помогнат да успокои изгарящите си, ненаситни импулси — още по-засилени от алкохола, без съмнение. Може би кофеинът щеше да задоволи мантрата нуждая се от оргазъм сега, препускаща из мозъка й, може би щеше да й попречи да се хвърли още сега в обятията на Джони и да моли за секс.
Дори с три чаши вино в стомаха, тя разбираше, че това е строго забранено.
Потискайки една тръпка на желание, тя погледна крадешком часовника си.
— О, боже — възкликна на глас. — Съжалявам — промърмори към цялата маса и погледите на всички се обърнаха към нея. — Батерията на часовника ми отново е паднала.
— Нали винаги се случва когато си на километри от магазина — попита Върни със съчувствие.
— Ще вземем една сутринта — предложи Джони. — Дай да погледна.
Когато тя му подаде китката си, той се наведе и прошепна.
— Задръж малко, скъпа — сякаш четеше мислите й. Разкопча верижката, пусна часовника в джоба си и продължи… — Хайде да изнесем кафето и десерта на верандата.
Това не беше случайно предложение. Тъй като му ставаше все по-трудно да сдържа ерекцията си, трябваше да се махне от ярките светлини на трапезарията. Осветената със свещи веранда би била по-подходяща за нуждата му да скрие смущението си.
Обикновено не беше толкова нетърпелив. Сигурно бе изпил твърде много вино. Или може би сексът при поискване бе нещо по-постоянно в живота му отколкото си мислеше. Може би Ники просто ангажираше интереса му по-силно от другите жени.
Не че му пукаше особено от тази мисъл. Но светлините трябваше да угаснат — в това беше сигурен. И то бързо.
Той махна на прислужника.
— Ще изнесем кафето на верандата — заяви той без да чака отговор от другите.
— Изнеси и десерта — настоя Джорди. — Моля те — промърмори след бърз поглед към баща си. — И благодаря — допълни за приличие.
Той изчака останалите от купона да минат пред него и ги последва на верандата, благодарен на мрачните сенки.
Лятната нощ бе идеална — благоуханна и топла, звездите блещукаха в кадифения мрак на небето, а пълната луна се издигаше като ярък портокал над спокойното море.
По време на десерта Джорди и Мари не престанаха да бърборят, но и Върни не остана назад. Докато, след като най-накрая си взе бележка от несвързаните отговори на Джони, Върни заяви:
— Трябва да си уморен.
— Да. Тази вечер ще си легна рано. — Той сдържа усмивката си от мамещата мисъл.
— Защо сутринта да не взема да изведа момичетата из града и да те оставя да се наспиш? — предложи Върни. — Те нямат нищо против да напазаруват.
— Добра идея — отговори Джони, но това в действителност му прозвуча като абсолютно, истинско блаженство. Имаше си планове за през нощта, а Джорди обичаше да става рано.
— Искате ли да отидем на пазар, момичета? — попита Върни, усмихвайки се на шумната реакция на въпроса й. После погледна към Джони. — Считам това за да. И не след дълго, макар на двамата възрастни, които си мислеха само за секс, да се стори цяла вечност, Върни се захвана със задълженията си. — Прекарахме един натоварен ден. Кажете лека нощ, момичета.
— Трябва ли? — изстена Джорди, поглеждайки към баща си.
— Вие двете можете да погледате някой филм — предложи Върни. — Не е нужно да си лягате. Само си облечете пижамите.
— Най-добре да послушате Върни — съгласи се Джони. — Ако се събудите рано, можете да отидете по-рано на пазар. Какво ще кажете за това?
— Може ли да гледаме Челюсти? Моля, моля. Върни никога не ми позволява да го гледам. Вече съм на девет. Не може да е чак толкова страшен. — Децата притежават шесто чувство кога нещо би могло да им се размине.
Върни погледна към Джони.
— Ти решаваш.
— Защо не — отвърна Джони, зарадван, че Джорди не поиска да гледа някой по-кървав филм, защото сега, когато цялото му съзнание се не фокусирало върху възможността да вкара Ники в леглото колкото може по-бързо, можеше да се изкуши да каже да.
След целувките за лека нощ и още няколко разрешения, изтръгнати от Джони, момичетата и Върни си тръгнаха.
Оставяйки зад себе си многозначително мълчание.
Джони остави кафето си, а звукът от чашата, докоснала чинийката, изкънтя като гръм.