Ники подскочи в стола си.
Джони въздъхна.
— Съжалявам.
— Малко съм напрегната.
— На мен ли го казваш… Сякаш са минали месеци откак се върнахме от плажа.
— По-скоро години.
Той се усмихна.
— Ще им дадем пет минути, а после се качваме. Толкова съм надървен, че хич не ми се ще да се сблъскам с някого.
— Освен с мен.
— Това е планът ми — промълви той много, много нежно.
— Само едно предупреждение — въздъхна Ники, тъй като нейният план бе същият като неговия. — Може да свърша още в секундата когато ме докоснеш.
— И аз съм на същия хал. Почти се побърках и то поне сто пъти по време на вечерята. Ти трябва да си някаква вещица — промърмори той. — Обаче определено си добра вещица. Не ме разбирай криво.
Тя подозираше, че той е бил обект на ласкателство толкова често и толкова редовно, че не знаеше дали трябва да добави и свой дял към плеядата от хиляди преди нея. Макар че, какво, по дяволите. Не че планираше някаква продължителна връзка.
— Знам само — заяви тя, при това абсолютно искрено, — че ти ме възбуждаш така, както никой досега не ме е възбуждал. Не знам дали е някаква магия или просто талант в леглото, но както и да е — сега съм по-възбудена от всякога. Е, мина ли достатъчно време?
— О, да. — След това категорично изявление никой мъж със здрав разум не би се поколебал. Той се наведе, хвана я за ръката, изправи се на крака и я вдигна.
— Трябва ли да се качваме горе? — прошепна тя, потрепервайки до него.
— Предпочитам. Можеш ли да почакаш?
— Не знам. — Гласът й едва се чуваше.
— Дай ми три минути — прошепна той и знаейки, че може да върви по-бързо от нея, я грабна на ръце. Пресичайки градината с дълги крачки, тръгна към задната част на къщата с максимална скорост. Някой можеше да ги прекъсне ако бяха останали на верандата.
А той не го искаше.
Поне не и до сутринта — и то до късната сутрин, благодарение на пазаруването, което измисли Върни.
Стигна до стаята на кралица Виктория за рекордно време. Ритна вратата и едва бе превъртял ключа в ключалката с връхчетата на пръстите си, когато тя изпъшка:
— Не мога да чакам повече.
— Една секунда.
— О, боже — въздъхна тя, неуверена дали ще задържи вълните, които я избиваха.
— Чакай, чакай — прошепна той, стигна до леглото с два бързи подскока, положи я по гръб, разкопча ципа си, вдигна полата й разтвори краката й. Събувайки опипом бикините й, се покачи между краката й и секунда след това се зарови до максимум точно там където и двамата искаха да бъде.
Очите му бяха здраво затворени след мъчителния пристъп на удоволствие.
Тя се вкопчи в него, все едно че се давеше — усещайки го отвътре и отвън с всеки назрял и готов, пламнал и пулсираш нерв на тялото си. Сърцето му биеше лудо като нейното.
— Отново, отново, моля те! — умоляваше го тя. Не беше въпрос дали ще го поеме напълно защото тялото й бе неуморимо и щедро в нуждата си. Тя пулсираше, пропита от копнеж, трескава и отчаяна.
Жестоко нетърпелива, той й се покоряваше охотно, измъквайки се бързо, втурвайки се отново вътре, забивайки се докрай, чувствайки се така, сякаш е хванат от някакво силно подводно течение, което го носи нанякъде независимо от желанията му.
Отново и отново, в безумна полуда, той я изпълваше докрай.
Отново и отново тя се надигаше, останала без дъх, за да го посрещне.
И никой не беше напълно сигурен дали са минали няколко секунди, минути или какъвто и да е изпратен от небесата интервал.
За мъж, който си мислеше, че вече е виждал всичко, сега очите му се отваряха към един цял нов свят на чувствеността. Свят, който чукаше на врати, които не бяха отваряни никога преди. Може би дори свят, който го караше да се замисли за нещо повече от тази вечер.
Тя се изви свирепо при движението му надолу, връщайки го към действителността, а той насочи ума си към работата след това, защото му харесваше да я задоволява. И да задоволява себе си от цялата сделка.
След първоначалния бяс от оргазми той я остави просната на леглото, съблече дрехите си, отиде до френските прозорци и ги отвори към нощта. Застанал на прага, остави въздуха да охлади потното му тяло, даде си няколко мига преди да се върне, оглеждайки осветеното от луната море с ново разбиране за красотата му.
Сякаш първокласният секс изостряше сетивата.
— Не изчезвай за дълго.
Той се усмихна и се завъртя.
— Сякаш бих могъл.
Разтваряйки широко ръце, тя размърда пръсти.
— Донеси ми малко лунни лъчи и себе си, и побързай.
Обикновено той би се възмутил от такава команда.
— Мен вече ме има — отвърна й нежно. — Колко лунни лъча искаш?
— Достатъчно, за да ме стоплят.