— Аз мога да се справя по-добре — усмихна се той, връщайки се до леглото. — Мога да те сгорещя повече от всеки лунен лъч.
— Знам… знам, знам — отрони тя, радостна и игрива. — А още е рано.
— Така е, защото съм адски ненаситен. — Той се наведе и целуна усмивката й. — А като говорим за ненаситни удоволствия, тази рокля трябва да изчезне — промърмори той и я надигна в седнало положение.
— Мислех, че ти харесва.
Долната й устна се отпусна в очарователна муцунка, сладка и секси едновременно.
— Обожавам я. — Той се усмихна. — Но не и в леглото.
Тя се усмихна, внезапно успокоена.
— О, това ли имаш предвид? — Обърна гръб към него. — Разкопчай ме тогава.
Начинът, по който го изрече, сякаш това беше нещо обикновено, сякаш той постоянно разкопчаваше роклите й, сякаш бяха прекарвали много време преди тук, под тази лунна светлина — беше странно приятен. Спокоен, интимен момент. Може би той смяташе думата „интимен“ чужда за своя свят. Но сега му се стори очарователна. Разкопчавайки роклята й, наведе глава и я целуна нежно по врата.
— Мога ли да направя още нещо за теб?
— Глупав въпрос — прошепна тя, обърна се назад и се усмихна. — Като за начало свали това. — И вдигна ръце.
Той издърпа роклята й, захвърли я настрани и внезапно се ухили.
— Нямаш сутиен. Това ми харесва.
— Практично е. С теб винаги бързам.
— Но само с мен. — Мамка му! Защо го каза?
— Искаш истината?
За секунда му се искаше да каже: „Не, не, остави.“ Но не го направи. Вместо това промълви:
— Да.
Тя се поколеба, погледна встрани, погледна назад.
— Не трябва да го казвам.
— Кажи ми. — Очевидно беше побъркан.
Носът й се сбърчи като на зайче, неуверено в коя посока да поеме. После тя си пое дъх и заяви с предизвикателно тръсване на брадичката си:
— Само с теб се чувствам така. Доволен ли си?
— Определено. — И това от мъж, който винаги се гордееше с това, че никога не ревнува.
— Е, сега знаеш. — Тя направи недоволна гримаса. — Положих толкова усилия да бъда резервирана, но ето на — сега те обожавам както всички други жени, на които си попадал.
— Изобщо не си като тях — отвърна нежно той. — А и аз също те обожавам.
— Шибан сладкодумец — усмихна се тя.
— Смятам, че това го пише в автобиографията ми. — Той се разсмя. — Но в този случай не е измислица. А като видиш подаръците, които съм ти купил — допълни игриво той, — ще ме обожаваш още повече. — Предпочитайки игривите закачки пред разговора, който ставаше дяволски сериозен, той отиде до шкафа и взе двата пакета, които слугинята бе донесла преди това. Връщайки се след момент, той ги подаде на Ники. — Обожавай ги, бебче… — И се просна в леглото до нея.
Двете малки кутийки бяха увити в сребриста хартия.
— Ето тук трябва да кажа, че не беше необходимо — промърмори тя и му се усмихна.
Той обърна глава върху възглавницата и срещна погледа й.
— А ето тук аз трябва да кажа, че се надявам да ги харесаш.
— Как може да не ги харесам щом ти си ги купил…
Той се изненада, че за него имаше значение дали тя ще ги хареса. След като бе купуват безброй подаръци за безброй жени, тези прости и евтини предмети не трябваше да имат кой знае какво значение. Но той продължи да наблюдава лицето й докато тя отваряше първата кутийка.
— О… чудесно е — възкликна тя, изваждайки миниатюрна порцеланова къщичка, кацнала на едно дърво. — Ето какво си купил от магазина за играчки!
Той се усмихна, доволен от удивлението й.
— Помислих си за теб когато я видях. Вратата се отваря; вътре има хора.
Открехвайки внимателно малката вратичка, тя наведе глава и погледна вътре. Детайлите бяха изумителни, изработката — феноменална. Мъж, жена и малко момиченце се бяха настанили край масата, ръцете и краката им се движеха, дори очите им се отваряха и се затваряха.
— Разкошно е! — Тя се наведе и го целуна. — Не знам как да ти благодаря!
Той се усмихна.
— Мога да измисля няколко начина, по които да ми благодариш. Но първо отвори другия пакет.
— О, боже! — смая се тя, разпечатвайки малка кутийка с шоколадови бонбони Русел. — Как го направи?
— Едно телефонно обаждане и куриерски услуги. Харесваш ли ги?
— Рибата плува ли? Ще трябва да почакаш докато ги изям — заяви тя, остави къщичката на масичката до леглото, бухна си възглавницата нагоре и се наведе обратно към бонбоните в ръката си. — Сега не ме прекъсвай — промърмори вече с бонбон в устата.
— Какво ще стане ако го направя?
— Даже няма да забележа.
— Наистина?
Тя вдигна поглед заради дяволития му тон.
— Добре де, ще забележа.