— Благодаря. Не бих искал да бъда предпочетен пред няколко бонбона.
Но тя като че ли не го чу и той се усмихна на себе си. Не че егото му не можеше да приеме малко конкуренция, не че не можеше да изчака няколко минути и после да я изчука. Не че не изпитваше удоволствие само така, като си лежеше до нея и я наблюдаваше.
Може би просто бе толкова съсипан от изтощение, че се предаваше по-лесно пред милия й чар.
Или може би чарът бе свързан повече със страстния секс отколкото с миловидността и той бе запленен от някакво необикновено, развратно магьосничество.
Или може би му беше много добре да си лежи там и да я гледа как яде бонбони.
И да чака реда си.
Той се разсмя.
— Какво? — Тя го погледна, устата й бе пълна с шоколад.
— Нещо. Не бързай.
Тя го дари с една шоколадова усмивка.
Странно какви били шоколадовите усмивки, помисли си той. Адски секси.
Всеки ден научаваш по нещо.
Може би заради това мъжете дават на жените шоколадови бонбони.
Може би всичко се свежда до това да даваш нещо и да получаваш нещо.
Той сигурно беше задрямал, защото се стресна и осъзна, че е сам в леглото.
Завладян от внезапен и странен пристъп на паника, бързо огледа стаята.
— Ти си буден.
Тя стоеше гола под лунната светлина до вратата на балкона и му се усмихваше.
— Дълго ли спах? — промърмори сънено той.
— Може би десет минути. — Тя приближаваше към него. — Не исках да те будя. Знаех, че си уморен.
— Сега се чувствам отпочинал. — Вдигна ръце към нея. — Ела да ми правиш компания.
Това бе код за нещо друго.
Тя знаеше.
Той знаеше.
Растящата му ерекция също бе посветена в тайната.
— Сигурен ли си, че не си твърде уморен — попита нежно тя докато се качваше в леглото. — Чувствам, че съм по-ненаситна отколкото трябва.
Мускулите на корема му изпъкнаха когато скочи нагоре и я сграбчи.
— Не съм уморен. — Вдигна я, положи я върху бедрата си, прокара пръсти надолу по ръцете й, сплитайки ги накрая с нейните. — Чувствам се добре. Хареса ли ти гледката там?
— Страхотна е като сцена от някой филм. Лунна светлина над Средиземно море. Топла лятна нощ, аромат на жасмин във въздуха.
— Гледката от тук е още по-хубава — промърмори той, измъквайки пръстите си от нейните. Вдигна ръце, хвана големите й гърди и гъвкавата тежест се отпусна в дланите му. — Венера Милоска от плът и кръв.
От докосването му зърната й се втвърдиха и наедряха. Сякаш гърдите й наедряваха само от топлината на ръцете му. Или от топлината в очите му. Или от топлината от тестисите му, отпуснати върху чатала й, и от мамещата гледка на огромния му, твърд член, притиснат здраво в стомаха й.
Само на няколко сантиметра.
Достатъчно близо, за да го докосне.
Тя вдигна ръка и посегна към него.
— Чакай — нареди й късо.
— Защо?
— Нека този път да го направим по-продължително.
— Защо?
Той се разсмя.
— Предпочиташ незабавното удовлетворение?
— Винаги.
— Понякога след чакането става по-добре.
— Не ми разказвай за твоите понякога — тросна се намръщено тя, сякаш имаше право.
— Съжалявам, не трябваше да го казвам. — Надигайки гърдите й, той се поизправи без усилие, наведе глава и пое едното й зърно в устата си, доволен да чуе учестеното й дишане когато устните му докоснаха стегнатото връхче. Смучеше нежно, първо едното, после другото, прилагайки прецизно необходимия натиск, което скоро я накара да се гърчи и да шава, люлеейки се напред-назад върху бедрата му.
Той не бързаше, сякаш бе решен да разведри мрачното й настроение, сякаш знаеше точно как да смекчи нрава й и да възпламени сетивата й. Когато тя започна да пъшка, прошепна над твърдото и зърно.
— Да спра ли?
Да, искаше да каже тя. Искам нещо повече от това; искам те. Но натискът на устата му изпращаше вълни от огнено блаженство надолу между краката й, и изправена пред реалността на незабавното удовлетворение и непознатото, тя прошепна:
— Не спирай. — И като допълнение към нареждането си, плъзна пръсти в тъмната му коса и дръпна главата му по-наблизо.
Дори ако тя не беше сигурна, той знаеше по-добре, а страстната й малка вагина бе толкова мокра, че се плъзгаше по бедрата му.
— Искаш ли да свършиш сега или по-късно? — подразни я той, вдигайки уста само толкова, колкото тя да може да го чуе.
— Много хитро — отвърна тя и хватката й върху главата му се стегна, а дишането й се учести до полуда.
И после, сякаш в отговор на въпроса му, тя веднага свърши в един треперещ, бездиханен, забележително тих, малък оргазъм.
Когато очите й се отвориха секунди по-късно, бе отпусната върху възглавницата с едва доловима усмивка на лицето.