— Аз ти благодаря. Без теб нямаше да се оправя с френския.
После се обърна и тръгна към колата си.
Ники вдигна багажа си и докато вървеше по пътеката, чу ниския, гърлен рев на мотора му, който запали и отпраши.
Не погледна назад. Какъв беше смисълът? Той си отиде. Тя си знаеше, че пътуването до Париж си има определена граница. Сега беше време да изпрати тези приятни спомени в онзи албум със сувенири в небето и да заживее отново живота си.
След като пусна чантата си в предния коридор, тя отиде до кабинета си да си провери пощата.
Двайсет съобщения след като се бе качила на самолета.
Въздъхна и се зае с тях.
После провери телефонните си съобщения. Аааа, имаше петнайсет нови, макар че изтри две дузини от самолета. Може би трябваше да заличи номера си от указателя. Това обаче не е много разумно, за човек, който върти бизнес. Щракна на първото и се заслуша в някакъв дълъг, провлачен въпрос от Дора, нейната счетоводителка. Докато гласът продължаваше да напява монотонно, тя натисна бутона Съхрани и се помоли следващото съобщение да е кратко.
Но никое от тях не беше кратко, разбира се, включително и петте от сестра й от предния ден, която питаше къде, по дяволите, е тя и защо не й се обажда, защото знаела някаква страхотна клюка за Джени Грогин. Тъй като се очертаваше дълъг разговор, Ники отложи това обаждане. Както и да е, трябваше да е в по-добро настроение, за да слуша клюки за Джени Грогин.
Колкото до обажданията от майка й, те също можеха да почакат. Майка й винаги се чудеше дали е срещнала някой приятен човек. За нея това означаваше да не е като бившия й годеник Тео и за предпочитане някой, който живее в Блек Дък. Предположи, че може да й каже, че е срещнала някой, който е наистина приятен в леглото, но не мислеше, че майка й ще иска да чуе подробностите. В редките случаи когато майка й се осмеляваше да спомене думата секс, тя казваше с-е-к-с сякаш всички наоколо бяха хлапета и не знаеха как се пише.
До десетото съобщение тя вече мислеше да се самоубие с шоколад и изяде четири — добре де, може би пет… най-много шест, трюфели, които си бе купила в Ница. Още няколко трюфела обаче, последното съобщение е изтрито, и настроението й определено се подобри; отново си струваше да се живее.
Светкавична новина. Шоколадът не е надеждно средство за самоубийство.
Вече се почувства толкова добре, че реши, че си струва да живее дори ако никога отново нямаше да прави секс с Джони Патрик. В морето за срещи имаше още много риби. Цели тонове.
Като в ада, опроверга я гласчето в главата й без да му пука за прагматизма.
Далеч съм от подобна мисъл! — зави обидено егоистичното й гласче.
— О, майната му, да си го кажем направо — промърмори Ники под носа си, — на света няма достатъчно шоколад.
Работа, работа, работа — запълни времето си с работа! — това щеше да направи. Беше отличен план. Даже нямаше да си помисля за секс или за удоволствия, или за забавления. Ще се обади бързо на Бъди, ще види дали е оцелял и е в добра форма по време на отсъствието й, ще планира утрешната програма и ще се наспи, за да е бодра и готова да посрещне утрото.
В света на Джони той си имаше предимството Джорди и Върни да са покрай него, за да го разсейват и часовете след завръщането му у дома бяха доста ангажирани. Поигра на шах с Джорди и Върни, малко видеоигри с Джорди, вечеря, прочете на дъщеря си приказка за лека нощ — или по-скоро тя му почете, докато той я завиваше, обсъдиха какво ще правят на другия ден.
Постигнаха съгласие, че Върни ще остане достатъчно дълго, за да напазаруват с Джорди нещата й за училище. Задача, с която Джони предпочиташе да не се заема.
— А когато Ники дойде да работи по къщичката ми, може би ще иска да дойде с нас.
— Ще видим — отговори Джони, но не беше склонен да включи Ники към семейната им група. — Мениджърът на проекта й излиза в отпуск след като тя се върна. Може би наистина ще е доста заета. — Боже, не беше обмислил сериозно факта, че тя ще е наоколо всеки ден. Можеше ли да се справи с това? Добър въпрос. Можеше да се окаже истински проблем да вижда всеки ден толкова страстната Ники Леду.
— Защо не се обадиш да я попиташ? — предложи Джорди.
— Да почакаме. Ники вероятно е изостанала с работата си. Точно като мен. — Да я избягва, това бе настоящият му план докато измислеше нещо по-добро; либидото му не бе готово за никакъв близък личен контакт с Ники. — Ако можеш да останеш няколко дни заради това училищно пазаруване, Върни, наистина ще ти бъда благодарен. След като изгубих почти седмица, вероятно ще трябва да се заключа в студиото си и да редактирам този албум.
Седнала до прозореца, Върни махна с ръка.