Ники се намръщи.
— Богатите съпруги разполагат с твърде много време.
— На мен ли го казваш! Постоянно го виждам. Младата Марта Стюартс с постоянната й враждебност. Но, сериозно. Изглеждаш ужасно. Аз тръгвам чак утре. Върви си и се наспи.
— Бих го направила ако можех, разбра ли? Няма да стане.
— Върви на масаж при Джоузи. Ще изглеждаш по-отпочинала.
— Откога започна да ти пука дали изглеждам отпочинала или не?
— Преди не ми се е налагало.
— Просто ще свикнеш да понасяш онова, което виждаш — промърмори Ники, знаейки дяволски добре, че няма да може да заспи, въпреки всичко.
— Твоя работа. Това си е твоята компания.
— Благодаря — отговори кисело тя.
— Оооо, отмъстителност — усмихна се Бъди. — Ето тук трябва да кажа нещо шовинистично, ако разбираш какво имам предвид.
Ники изпъшка.
— Мъжете имат такова опростено разбиране за живота.
— Може да помогне.
— Не може ли да сменим темата? Преди да съм те уволнила за сексуален тормоз.
— Разбрано. Темата е закрита. — Не че Бъди се тревожеше да не бъде уволнен, но Ники изглеждаше раздразнителна и той не искаше да й вгорчава живота още повече. Двамата се разбираха. Казваха каквото мислят, но и двамата знаеха кога да се отдръпнат. А това бе един от тези моменти. — Е, какво е най-напред в дневния ред?
— Семейство Томсън и всичко останало, което си запланувал. Ще трябва да проучим и Джорди Патрик. — Не че искаше, но не можеше да се дърпа като малко дете.
— Точно сега там сме позагазили. Дървеният материал, който ни трябва за платформите, е в по-късна поръчка. Така че това може да почака.
Имаше бог! Тя усети как цялото й тяло се отпуска.
— Добре — отвърна ведро. — Това се отлага засега.
Палачинките не помогнаха, четвъртата чаша еспресо не помогна, дори когато остана сам след като Върни и Джорди заминаха на пазар, стана още по-неспокоен. Боже, чувстваше се така, сякаш бе взел доза испанска муха. Съзнанието му препускаше неумолимо в една посока, фокусирано върху една единствена мисъл. Полудяваше.
Дори си помисли да се обади на някоя позната и да я покани като сексуален заместител на жената, която наистина искаше. Но не можеше да си наложи да се обади. Не искаше някаква друга жена. Искаше нея.
Явно се бе прецакал.
Но нямаше начин да започне връзка.
Нямаше начин, нямаше начин…
Особено след като познаваше Ники от по-малко време колкото е нужно на един банан, за да узрее.
Боже, този копнеж бе напълно лунатичен.
Вземи се в ръце!
Част от причините, поради които постигна успеха си, бяха свързани с практичното му, трудолюбиво отношение, което не хранеше никакви илюзии. Тези черти го подкрепиха и сега, в час на нужда и, насилвайки се да се върне обратно в студиото, той седна и се захвана за работа.
Странно как в най-добрия от всички възможни светове работата е едновременно страст и отвличане на вниманието. Слънцето огря студиото му, напомняйки му за нови начала и по-добри времена, и не след дълго той потъна в света на музиката, която обичаше.
Ники също бе изцяло заета през този ден — наглеждайки хиляда и един детайли, присъщи на една архитектурна фирма с осем проекта в строеж. Тя и Бъди проучиха две частично завършени дървени къщички преди срещата си със семейство Томсън в единайсет.
Разговорът не започна добре, когато мисис Томсън заяви:
— Аз обикновено не обичам да работя с жени, но вас ви препоръчаха горещо. Предпочитам да работя с мъже. Те наблягат повече на детайлите, а аз съм човек, който много държи на детайлите.
На Ники й се искаше да каже: „Да ти го начукам на детайлите. Аз пък обикновено не работя с кретени.“ Но сдържа езика си и вместо това успя да каже:
— Защо не погледнем как вървят нещата? Не е нужно да решавате днес.
За щастие Бъди бе гладък като коприна през цялото време, защото, недоспала и вече заела отбранителна позиция, поне на десет пъти Ники едва се сдържа да не откъсне главата на досадната мисис Томсън. Дамата със списъка си мислеше, че знае повече от Ники за проектирането на дървени къщички и нямаше нищо против да го изтъкне.
— Беше много добра, шефке — похвали я Бъди когато влязоха в колата. — Виждах как от ушите ти излиза пара, но не избухна.
— Нерви от стомана и очевидният факт, че мистър Томсън ще е човекът, който ще взема решенията. Ако трябваше да си имаме работа само с тази жена, щях да откажа поръчката.
— Това е защото тази сутрин си напрегната. Ти никога не отказваш поръчки.