Бъди беше прав. До скоро бе твърде бедна, за да може дори да си помисли за отказ от поръчка.
— По-добре да се прибера и да си дремна — предложи тя.
— Добра идея.
Най-добрата идея би била ако можеше да отиде и да си дремне с много талантливия в леглото Джони Патрик. И тъй като това нямаше да стане, трябваше да се задоволи с половинка сладолед и един от онези шоколади, които си донесе от Франция.
Напълно незадоволителен компромис.
Наистина, това дори не беше компромис.
Само един напълно неудовлетворителен акт на сублимация.
И сякаш не беше достатъчно раздразнена, та едва бе влязла в къщата си, когато телефонът звънна.
Мамка му, беше сестра й.
След като не отговори на безбройните й обаждания, Ники нямаше избор и трябваше да вдигне или да поеме риска местните ченгета да се появят пред вратата й. Майка й направи този номер веднъж, когато не успя да се свърже с нея в продължение на пет дни. Семейството сметнало, че сигурно лежи в локва от собствената й кръв след като е била убита от някой превъртял убиец.
Простичкият факт, че в Блек Дък нямаше престъпност, освен хвърлянето на яйца по колите на Хелоуин, имаше значение. И така майка й, особено тя, смяташе всеки голям град за много опасен и изобилстващ с престъпници, независимо от това колко пъти Ники й обясняваше колко безопасен е нейният квартал.
Но очевидно тя не звучеше достатъчно оптимистично когато вдигна телефона, защото не беше успяла да изрече дори „Здравей“ и сестра й веднага я попита:
— Какво не е наред? Тревожехме се за теб. Добре ли си?
Накрая гласът на сестра й звучеше толкова тревожно, че в един кратък момент Ники се замисли дали да не каже истината: че животът й по никакъв начин не върви добре. Че е скапана, защото може би е влюбена в един тип, който дори не знае значението на тази дума. И още по-лошо, ако някой му обяснеше какво можеше да означава за него, той сигурно щеше да си умре от смях, шибанякът.
— Просто съм уморена — отговори тя вместо това, лъжейки безсрамно не за това, че беше уморена. А защо беше уморена.
— Това че си уморена не обяснява факта, че не отговаряше на обажданията ми в продължение на няколко дни — задълба сестра й Бел с проницателността на детектив. — Ще ти кажа, че мама едва не звънна на жандармите.
Нима това не е нещо фройдистко, след като наистина бях в страната на жандармите през последните няколко дни, отбеляза нервно Ники. Дали пък не беше знак, че трябва да разкаже последната част от истината? Дали бог не се опитваше да й подскаже нещо?
— Всъщност бях в чужбина за няколко дни — призна тя, преценявайки, че не може да си позволи да ядоса боговете с разклатените си нерви. Не се нуждаеше от още лоша карма. Особено пък от семейството й.
— Къде беше, за бога? — Толкова напрегнат въпрос, всяка дума бе произнесена с тревога.
— Строго делово пътуване — обясни Ники, лъжейки като циганка. — Строя дървена къщичка на едно семейство и те поискаха да видя нещо във Франция.
— Че кой строи дървени къщички във Франция, за бога?
Добре, трябваше да обмисли това по-добре. Бел знаеше толкова добре колкото нея самата, че нейната архитектурна специалност е изключително рядка.
— Не беше точно дървена къщичка, само обект и нещо, което искаха да ми покажат.
— Какво беше?
О, боже, тя сама се закопаваше все по-надълбоко.
— Нещо в провинцията, на запад от Париж. Сигурно не го знаеш това място. Как са мама и тате? Как са бебето и Ед?
— Добре са. Всички са добре. Значи няма да ми кажеш, на мен, единствената ти сестра, какво си правила? — предизвика я Бел. — Познавам кога ме будалкаш. Къде беше, по дяволите?
— Не съм длъжна да ти казвам — почти кресна Ники, приемайки защитна позиция, която бе по-подходяща за шестгодишно момиченце. Беше уморена и мозъкът й не можеше да работи с пълна пара.
— Тогава ще кажа на мама, че не искаш да ми кажеш къде си ходила, защото е било прекалено опасно, че за малко не са те отвлекли и…
— Не съм длъжна да ти казвам нищо и ти го знаеш много добре — промърмори упорито Ники, решавайки да се придържа към твърдото си отрицание. — И без това мама няма да направи нищо след като вече съм се прибрала у дома.
— Е, нужно е да ми кажеш, защото ми се струваш наистина много, много тъжна — опита да я прилъже сестра й с искрено съчувствие в гласа си. — Няма да кажа на никого, Ник. Знаеш, че няма. А ако искаш — допълни тя, увеличавайки мизата — ще ти разкажа клюката за Джени Грогин. Това със сигурност ще те развесели.
— Разкажи ми първо. — Сестрите познаваха слабите си места; те бяха изключително близки, макар да не се виждаха толкова често колкото по-рано.