Всеки го знаеше.
Тридесет и едно
Докато двамата най-зажаднели за секс в Бъркли полагаха всички усилия да синхронизират отново живота си, Юри набутваше протестиращата Лиза Джордан в самолета си в Ел Ей.
— Не знам защо трябва да идвам с теб! Върнах ти пръстена и ти казах какво съм направила с кутийката, за бога! Пусни ме, проклето животно! — изкрещя тя, опитвайки се да се отскубне от болезнената му хватка. — Пусни ме!
— След като си върна кутийката, можеш да се пръждосваш където си искаш — промърмори Юри и я блъсна на седалката. — Но до тогава оставаш с мен. Не ми пука колко дълго, кучко. Закопчай си колана. Излитаме.
Под заплахата от насилие Лиза Джордан си призна, че е взела пръстена, но се закле, че го е направила само на майтап и че е планирала да го върне. Това че Юри е дошъл да търси пръстена, не я бе изненадало много, макар че тя бе взела само един малък пръстен от всички онези бижута в сейфа. (И наистина, тя се надяваше той да не забележи.) Но бе изненадана, че той се интересува от празната кутийка. Не че щеше да го пита защо, след като беше толкова вбесен. Но беше странно.
Странно или не, точно сега тя наистина се надяваше, че кутийката все още е в чантичката на малката другарка на Джони, където тя я пусна.
Никога не беше виждала Юри толкова бесен.
Той всъщност позволи на Раф да опре пистолет в главата й. Най-напред тя се опита да се отърве с викове. Когато това не помогна, симулира припадък. За нещастие, когато отвори очи отново, пистолетът бе все още там.
В този момент разбра колко сериозно е положението й и им даде пръстена, както и малкото име на Ники.
— Не мога да си спомня фамилията й — проплака тя, — но строи дървени къщички. Това е всичко, което знам, кълна се.
Юри кимна към Раф. Той прибра оръжието си и след като проведе няколко разговора с офшорния им офис, който бе оборудван с експедитивен персонал, те скоро получиха служебния и домашния адрес на Ники.
Изпратиха им и сателитни снимки на двете места.
Гугъл и GPS в действие.
Можете да си представите изненадата на Ники когато бе събудена призори от дрезгав шепот и от допира на студен метал в челото й. Дали беше кошмар? А после се чу познатият глас на кинозвездата, удивила света с поне десет силно аплодирани филми.
— Това е тя. Кутийката ви е у нея.
Ники отвори очи и попита със спокоен глас доколкото това беше възможно, защото сърцето й туптеше с бясна скорост.
— Каква кутийка?
— Моята — натърти грубо висок, тъмнокос мъж с азиатски очи.
— Сигурно грешите. Единствената кутийка от пръстен, която притежавам, има Барби на капака си.
— Тя е забавна — отбеляза провлачено Раф. — А има и страхотни цици.
Тонът му наистина беше страховит, макар че с пистолет, опрян в главата й, Ники не беше сигурна кое е по-ужасяващо.
— Сега ще се изправя. Не стреляй — предупреди тя, предпочитайки да не лежи докато този странен мъж я гледа така.
— Дръж си пишката в гащите, Раф — промърмори високият. — Имаме да вършим по-важни неща. А сега, къде, по дяволите, е кутийката? — изръмжа той.
Ники се опита да покаже малко спокоен разум, но името Раф призоваваше към код червено в съзнанието й. Не беше ли той един от нежеланите спътници на Лиза Джордан в Париж?
— Бих искала да ви помогна — отвърна тя като преговарящ за освобождаване на заложници, за да отклони враждебността. — Но онова, което търсите, не е у мен.
— У нея е, стига да не я е изхвърлила — обяви Лиза. — Аз я пуснах в чантичката й.
Мозъкът на Ники препускаше, опитвайки се да разбере какво, по дяволите, става — защо тези хора нахлуха с взлом в къщата й (не технически, защото тя не беше заключила вратата) и за какво, по дяволите, говорят.
Каква кутийка от пръстен?
Но фразата „Аз я пуснах в чантичката й“, най-накрая проби объркването в съзнанието й.
Бинго!
Спомни си колко дълго бърника в чантичката си Лиза в лимузината преди да се надигне с цигара и запалка. А нейната зелена раница също бе на пода. Добре, сега схвана картинката. Това сигурно бяха мъжете, от които Лиза бягаше и — само едно прибързано предположение — тя беше взела нещо, което не трябваше да е у нея.
— Чантата ми е долу — бързо заяви Ники. Още беше на стола където я захвърли когато се прибра у дома, тъй като тази раница бе твърде голяма, за да я ползва всеки ден. — Не съм я изпразвала. Ако вътре има някаква кутийка, можете да си я вземете.
Юри изгледа строго Лиза.
— Ти действително казваше истината.
— Беше заради моя четиридесет и пет калибров — промърмори Раф със злобна усмивка.