— Казах ти, че не лъжа — промърмори Лиза, без да обръща внимание на Раф и дари Юри с най-сладката, тъжна усмивка, която Ники бе виждала извън филма „Стария Жълтур“. Като дете тя винаги се късаше от рев, когато Стария Жълтур умираше.
— Пак те прави на глупак — присмя му се Раф.
— Млъквай, мамка ти — тросна се Юри.
— Тооооолкова съжалявам, скъпи — промърмори Лиза, успявайки да изглежда едновременно очарователна и по детински невинна със своята лятна рокля и сандали, кристално ясният й поглед бе насочен предано към Юри. — Нямаш представа колко ужасно се чувствам.
Опитай десет пъти, после още десет и ще разбереш колко ужасно се чувствам аз, помисли си Ники, надявайки се да извади късмет и да се отърве жива от това малко посещение. Погледнато от всеки шибан ъгъл пътуването й до Париж си беше жива беда. Е, освен, че си върнаха Джорди. Но освен това то бе една голяма катастрофа. Не само че тя бе в сериозна депресия зареди някакъв тип, който не даваше и пет пари за нея, но попадна и я някаква съвсем реална опасност с престъпници с оръжие!
Ако оцелееше след посещението на тези гангстери, щеше да изрази сериозното си неодобрение пред някой си Джони Патрик, който бе сгрешил в преценката си и се бе оженил за крадлива кучка като Лиза Джордан. Сега нямаше да е забъркана в тази каша, ако жената не крадеше. И със сигурност нямаше да е в тази къща ако жената не крадеше от хора с пистолет!
Не й харесваше да я будят с пистолет, опрян в главата й. Не й харесваше да я обвиняват, че е откраднала нещо, когато тя никога в живота си не беше крала нищо. И ако не се боеше да не й пръснат главата, щеше да го каже на тези хора, които се бяха струпали в малката й спалня под стряхата.
— Чантата ми е в предния коридор. Зелена е — обясни тя вместо това, надявайки се да ги прогони от къщата си и от живота си без да се стига до кръвопролития. Особено на нейната кръв.
— Защо не ни покажеш — промърмори Раф без да откъсва поглед от гърдите й.
Мамка му! Трябваше да облече нещо по-прибрано преди да заспи — например вълнена пижама, а не бикини и тениска, която й беше станала твърде малка след хиляди пранета.
— Вземи чантата — нареди Юри. Стрелна Лиза с поглед. — Ще решим това по-късно. Макар че първо на първо не трябваше да вземаш пръстена.
— Просто си играех, скъпи. Беше глупаво и се извинявам.
— Причини ми адски неприятности — изръмжа той.
Една от най-красивите жени на света погледна към Юри и изгука нежно:
— Може би ще успея да ти се реванширам някак…
— Вие двамата по-добре да си вземете една стая — изръмжа ядно Раф.
За предпочитане далеч, далеч, помисли си Ники. И с надеждата да ускори заминаването им, тя се надигна от леглото. Запази спокойствие, нареди си тя, знаейки, че ще трябва да се промъкне край Раф, който беше много наблизо. Не показвай страха си! С малко късмет всичко това ще свърши скоро.
Опита се да не трепне когато Раф я потупа по дупето докато минаваше покрай него. Просто продължи да върви. Не бягай, забави ход, каза си тя когато излезе от спалнята и влезе във външния коридор. Раф не откъсваше поглед от нея, усещаше го. Просто не му обръщай внимание. Върви бавно. За щастие изглежда Юри командваше парада.
Скоро тя слезе по стълбите и тръгна към антрето. Трябваха й само няколко секунди да прерови чантата си и да извади малката червена кожена кутийка.
— Ето — подаде я, надявайки се, че Юри ще я вземе от нея, а не Раф с неговите страховити очи. И после си вървете, моля ви, помоли се тя на ум.
Юри я дръпна от пръстите й.
— Тук приключихме. — Без да погледне към Ники, той кимна на Лиза и посегна към бравата на входната врата. — След теб, скъпа.
— Ще ви настигна по-късно — промърмори Раф.
Сърцето на Ники се сви.
— Няма време за чукане, по дяволите — изръмжа Юри. — Трябва да доставим пръстена. Върни се по-късно ако искаш.
А дали аз искам, помисли си с негодувание Ники, проклинайки Джони Патрик заради това, че я въведе в този ожесточен свят на престъпници. Може би трябваше да се премести — още утре. Или да насъска ФБР или ЦРУ срещу Юри и Раф ако действително някой от тях си струваше труда.
— Ще се върна — промърмори Раф и погледът му обходи бавно тялото на Ники надолу, после пак нагоре, спирайки се върху гърдите й. Устата му се изкриви в лукава усмивка, а погледът му най-накрая се вдигна, за да срещне нейния.
— Поддържай катеричката си топла, маце.
Ники бе затаила дъх, а сърцето й биеше толкова силно, че всеки можеше да го чуе. Но независимо от това колко голяма бе рационалната част от мозъка й, която я съветваше да запази спокойствие, да изглежда спокойна, да не показва страха си, тя не можеше да си наложи да диша.