Майка й винаги обвиняваше баща й за претоварения им социален живот, въпреки че тя бе първичният импулс за всяка церемония, на която присъстваха. Майка й процъфтяваше от провинциалния живот.
— Виж, мамо, със сигурност ще се прибера у дома за Деня на благодарността. Тогава ще ви видя всичките.
— О, това е чудесно, скъпа. Ще извадим шейната заради теб и ще почистим езерото, за да можеш да се пързаляш с кънките; ще вземем и онази твоя любима, какво беше то — някаква специална водка, която харесваш. Татко ти ти ги поръчва от магазина за алкохол.
— Добре звучи, мамо, но наистина трябва да тръгвам. Трябва да изкарвам пари.
— Само ако онова ужасно момче не беше ти взело всичките пари, сега нямаше да ти се налага да работиш толкова упорито — подхвърли ядосано тя. — Все още си мисля, че трябваше да предявиш обвинения.
Само ако можеха да А) открият Тео в Банкок и Б) да го открият преди да е похарчил всичките й пари за развлечения, тя можеше да си помисли и да заведе дело. О, да, освен това САЩ и Тайланд вероятно нямаха договор за екстрадиране.
— Права си, мамо. Трябва да заведа дело. Но сега трябва да тръгвам. Приятно прекарване в Легион довечера и много поздрави на Мейбъл и Бил.
— Утре ще ти се обадя, кажи ми пак каква беше разликата във времето, а аз ще ти разкажа как е минало тържеството.
— Обаждай се по всяко време. Аз винаги съм будна. — Например тази сутрин наистина я събудиха рано.
— О, скъпа, не спиш ли? Чичо ти Милт страдаше от безсъние, но той пиеше. Ти не пиеш, нали, скъпа? Вземаш ли си витамините, ядеш ли много пресни зеленчуци?
— Всичко е наред, мамо, спя като бебе, не съм пила от месец и ям зеленчуци като заек — излъга тя. — Но сега наистина трябва да тръгвам.
— Такъв натоварен живот! Не знам как го правиш. Давай, давай, давай, всяка минута. Но аз знам, знам, че така трябва. Приятен ден, скъпа!
— На теб също, мамо.
Адреналинът на Ники все още ускоряваше оборотите когато тя затвори телефона — как иначе, след скорошното посещение от измета на престъпния свят, а после пък й се наложи да лъже, лъже, лъже майка си.
Вероятно трябваше да преброи до десет, или до двайсет, може би дори до сто преди да се обади на Джони. Едно-едно, хиляда, две-едно, хиляда, петдесет и едно, сто. Мамка му!
С пламнали ноздри, тя вдигна слушалката и набра ядосано номера на Джони, който не фигурираше в указателя и който той й бе дал в момент на слабост.
Тридесет и две
— Не казвай нищо, само слушай — сопна се Ники когато Джони вдигна сънено телефона. — А когато приключа — продължи тя и гласът й премина в зоната на пищенето — искам едно раболепно извинение или може би хиляда раболепни извинения. Разбираш ли, мамка му?
— Разбрах те. — Той не беше стигнал толкова нависоко в света на развлекателния бизнес без да знае как да се справя с темпераменти артистични натури. Гласът му бе гладък като стъкло.
— Не се нуждая и от готови отговори като този — изкрещя Ники. — Знаеш ли какво ми се случи току-що? Знаеш ли кой нахлу току-що в къщата ми и ме извлече от леглото докато си спях дълбоко, опря пистолет в главата ми и ме уплаши до смърт, мамка му?
Джони се изправи като свещ в леглото, а адреналинът започна да препуска през вените му, защото имаше много добра представа за кого говори тя.
— Заминаха ли си? — попита късо.
— Да, но не благодарение на теб! И не благодарение на твоята лъжлива, крадлива бивша, която няма да може да каже истината дори ако шибаната испанска Инквизиция я подложи на мъчения!
— Какво искаха? — Тъй като вече не се притесняваше за сдобряването, гласът му беше рязък, когато отхвърли завивките настрани.
— Малката мис Клептоманка очевидно е взела не само черните перли, взела е и един глупав пръстен от онзи тип Юри! И кучката пуснала кутийката в моята чанта на път към летището!
— Не мърдай. Веднага идвам. — Джони скочи от леглото и тръгна към дрешника си.
— Твърде късно е за шибаната кавалерия — наежи се Ники.
— Много зле, но аз идвам. Стой на място. Заключи си вратите. — Всяка дума бе отривиста и решителна. — Горе ли си или долу? — Той нахлу едни джинси.
— Долу.
— Качи се горе и си вземи мобилния; дай ми номера. Идвам за десет минути.
Трябваше да му откаже. Трябваше да го прати по дяволите. Трябваше да отхвърли тази твърде малка, твърде ненавременна помощ с остро негодувание.