— Нека да е кафе — отговори Джони и седна в лъскаво кожено кресло. — Отдавна се отказах от по-интересните неща.
Един слуга се появи иззад паравана в ъгъла.
— Само попитах — вдигна ръце Казуо докато слугата наливаше кафето на Джони. — Макар да знам колко много цениш семейството си.
Джони се усмихна.
— Просто реших, че Джорди заслужава един татко, който да знае кой ден сме днес.
— Жена ми ме уверява, че подобни лишения ще се отразят добре и на мен. — Казуо махна на слугата да си върви.
— Препоръчвам ти ги.
— Сериозно се замислям. Скоро ще имам син.
— Поздравления.
Казуо се усмихна.
— Благодаря. Баща ми е във възторг. — Погледът му се разнежи. — Аз също. Сега имам други интереси, така че може би аз също ще започна да водя един по-консервативен живот. Финансирам един институт, който изследва влиянието на глобалното затопляне върху морския живот. — Усмихна се едва-едва. — Жена ми е морски биолог, така че имам стимул.
— Каквито и да са причините, все пак е страхотно, че инвестираш в бъдещето. Обади ми се ако търсиш пожертвувания. — Дипломата на Казуо по финанси от Сорбоната беше подходящ за ролята му като главен финансист. Пост, който той заемаше и в организацията на баща си.
— Може, макар че сега това е частна инициатива. — Свъси вежди. — Баща ми предпочита да остана на заден план.
— Разбрах. — Бащата на Казуо ръководеше най-голямата якудза. И тъй като правителството и силите на реда в Япония имаха дългогодишни взаимоотношения с якудза, основани на принципа живей си и остави другите да живеят, Джони разбираше, че в случая е необходима дискретност.
— Е, разкажи ми подробностите, mon ami. Къде отиваме; какво ще правим?
— Трябва да внуша страх от бога на сина на Дутов. Той тероризира една моя позната.
— Позната?
— За която ме е грижа.
Казуо свъси вежди.
— По какъв начин?
Джони сви рамене.
— Не знам. Но се вбесих когато те нахлуха в къщата й и я уплашиха. Искам той да си плати.
— Колко?
— Колкото е достатъчно, предполагам. Не съм неразумен. Осъзнавам каква е силата на Дутов. Ето защо се нуждая от помощта ти.
— Защото баща ми превъзхожда Дутов.
— Да.
Казуо се усмихна.
— И не си струва да ядосваш баща ми. Предполагам, че говориш за Юри. Той е хулиган.
Джони се намръщи.
— И аз така разбрах. От всички доклади, които получих, се разбира, че е истински гадняр. Бившата ми се е забъркала с него, забърка и мен, а после и тази жена. Не бих те притеснявал, но се нуждая от твоето влияние.
— Не се извинявай. За какво са приятелите! Не мисли, че съм забравил как ме спаси от онези наркополицаи.
Преди години в Ел Ей Казуо бе сключил сделка за доставка на екстази, а Джони му бе подшушнал, че връзката му е вербувана от Агенцията за борба с наркотиците. Докато Джими Гордън, другарят им в сърфа, разказваше, че цял месец се наслаждавал на бордеите в Банкок, той всъщност сключил сделка с Агенцията и излежавал присъдата си в почивния дом за бели якички в Левънуърт.
— Предполагам, че някой трябва да си поговори с Юри — промърмори Джони. — Да го вкара в правия път.
— Това трябва да е достатъчно. Без неговия старец — Казуо сви рамене — той е кръгла нула, а неговият старец няма да се опълчи срещу баща ми. Знаеш ли къде можем да го намерим?
— Търся го. Трябва да достави един пръстен някъде. — Джони се намръщи. — И именно това е била причината да безпокои онова момиче. Шибаната Лиза откраднала пръстена, а после захвърлила кутийката в чантата на Ники, в моята кола.
— Защо, по дяволите, му е притрябвала кутийката?
— Добър въпрос. Но очевидно му е трябвала. Шибан задник.
— Е, ще трябва да го научим на добри маниери — усмихна се Казуо. — А сега ми кажи къде е станала кражбата на Лиза?
— В Париж.
— А, обичам този град. Щастлив съм там. Кажи ми, че ще притиснем Юри именно там.
— Още не знам, но хората ми се занимават с това. Скоро трябва да получа информация.
— Разкажи ми за тази Ники. Доста неприятности си навличаш заради нея.
— Тя е архитект. Строи дървена къщичка за Джорди.
— И?
— И ме възбужда, предполагам.
Казуо се усмихна широко.
— Защо ли питам? — Повдигна леко ръката си. — Все пак колко жени си познавал, които да са те възбуждали?