Казуо се усмихна.
— Джони не говореше за нищо друго освен за теб.
— Вие двамата сигурно сте се учили на чар в едно и също училище — подхвърли весело Ники. — Но благодаря. Обожавам ласкателствата.
— Каз просто спря за минута, за да се запознае с теб. Прибира се вкъщи.
Когато Джони вдигна ръка, Ники забеляза черен мерцедес и шофьор, които чакаха до бордюра.
— Жена ми организира вечеря и трябва да се връщам — обясни Казуо. — Опитвам се да уговоря Джони да те доведе скоро в Токио.
Непринудеността на тази забележка я порази с далеч не толкова непринудено въздействие. Пулсът й започна да бие ожесточено. Дали това означаваше, че връзката й с Джони е нещо повече от… едноседмична афера? Или приятелят на Джони просто се държеше учтиво?
— Казах на Каз, че ще се опитаме да измислим нещо — обясни Джони.
Тя за малко не припадна. Да измислят нещо, сякаш — уха! Дали това означаваше, че мечтите на Пепеляшка наистина се сбъдваха? Дали това означаваше, че тя не е полудяла да премине от моментно заслепение към моментно нещо друго, доста по-дълбоко? Добре, добре, спокойно. Джони току-що говореше за пътуване до Япония. Както за пътуването до Париж. Вероятно винаги пътуваше с жени.
— Би било страхотно — възкликна тя, изключително небрежно, както би могла да реагира на коментар за автомобилна застраховка, например, или за филм на Дисни.
— Ще поддържаме връзка. — Казуо си погледна часовника. — Дългът ме зове.
Двамата мъже си стиснаха ръцете, после Каз стисна ръката на Ники.
— Беше удоволствие да се запозная с теб. Виждам защо Джони искаше да се прибере у дома. — После махна с ръка и се отдалечи.
— Със сигурност познаваш много различни хора — отбеляза Ники, когато Казуо влезе в мерцедеса, а шофьорът затвори вратата след него.
— Да, така е.
Мълчание.
Добре. Явно нямаше да получи обяснение нито за Казуо, нито за тяхното пътуване.
— Не знам колко мога да ти кажа. — Всяка дума изпадаше в тишината с явна неохота.
Тя си мислеше, че може би не иска да знае след като челюстта му бе толкова стегната и всяка дума, която изричаше, очевидно бе против волята му. Но онази поговорка, че любопитството убива котката, не беше само една фраза без никакво основание.
— Какво ще кажеш за истината? Отиде да разузнаеш някаква нова група, нали?
— Не точно. Всъщност не мога да ти кажа цялата истина. — Първо на първо, дискусиите за бизнеса на бащата на Каз бяха изключени; тук нямаше никакво място за преговори.
— Майтапиш се, нали? Ами онова: „Истината ще ви освободи?“
— „Истината е по-странна от измислицата“ би било по-подходящо за тази ситуация. Виж, целият този инцидент и самото пътуване приключиха. Предпочитам да забравя за тях.
— Ето сега ме шашваш. На какво чудновато пътешествие замина?
— Голям скандал ли ще си вдигнем ако ти кажа?
— Зависи какво ще ми кажеш — отвърна тя и зелените й очи внезапно охладняха.
По брадичката му премина тик, той изпусна някаква неразбираема ругатня и, разбирайки, че е необходимо някакво обяснение за да усмири тази ледена студенина в очите й, той най-накрая каза:
— Нямаше група за разузнаване. Отидохме, за да разкараме Юри от пътя ти. Не исках да те плаши отново. Това е то.
— Защо просто не ми каза? — Макар да знаеше как щеше да се паникьоса ако й го беше казал.
Той сви рамене.
— Защото просто не исках да се замесвам в това след твоето — той се поколеба — лошо изживяване с Юри.
— Защото щях да се опитам да те спра.
— Така сметнах.
— Прав си бил. Те имат оръжие. О, боже, не ми казвай, че и вие сте имали оръжие.
— Предимно си поговорихме.
Тя бе достатъчно умна да не го кара да анализира думата предимно. Винаги бе податлива към кошмари. Но бъдещите й кошмари щяха да намалеят значително ако разбереше дали той е успял да убеди Юри да стои настрани.
— Е, значи той се разкарва от пътя ми? — Все едно питаше дали може отново да спи в собствената си къща.
— Да. Той изчезва от живота ти.
— Уха. Това е добра новина. А Каз сигурно ти е дошъл на помощ.
— Да.
— И какво — Юри просто се съгласи и ти се прибра у дома?
— Долу-горе беше така.
Направо не беше за вярване, особено с човек като Юри. Само за да се увери, тя попита:
— И никой не беше наранен при тази среща?
— Не.
— Глупости — възкликна тя, вбесена наполовина от това, че Юри вероятно още беше на сцената, и наполовина от това, че Джони я мислеше за толкова глупава. — Наистина ли очакваш да повярвам, че Юри се е съгласил толкова лесно?