— Това предложение за женитба ли е?
Дълго, дълго, дълго мълчание този път. Очевидно тя не бе единствената, която халюцинираше.
— Ако нямаш нищо против — отговори най-накрая той, — да, предполагам, че може да се нарече и така.
Макар че малкото гласче в главата й крещеше: „Няма ли да млъкнеш, мамка ти!!!“, тя се опита да използва рационалните си мисли.
— Не се познаваме много добре — отбеляза. — Почти не се познаваме — допълни, подтиквана от мъничкото останал здрав разум, който не подскачаше по улиците и не крещеше „Алилуя!“
— Онова, което знам за теб — отговори нежно Джони, като всяка сричка бе наситена със сексуални внушения, — наистина ми харесва. Но… — той промени малко становището си, сякаш реагираше на значимостта на нейното твърдение — чувам какво казваш. Предполагам, че ще трябва да се запознаеш с родителите ми и с брат ми… по някое време. — Мъжкият закон за семейните задължения в действие. — Ще трябва да отидем да се видим и с твоето семейство. Но Джорди е единствената, която наистина има значение, когато вземам някакви решения — допълни той, възприемайки дъщеря си през много по-различна призма. — А тя те харесва, то си личи. Значи всичко е наред.
— Казваш, че се ползвам с нужното одобрение.
— Хей, не подивявай. Не исках да прозвучи така. — Той спря за малко. — Да, всъщност исках. Джорди наистина има голямо значение за мен. Какво да кажа?
Ники се усмихна.
— Не съм подивяла. Просто бях дръзка. И за твое сведение, това е повече от добре. Нямаше да те харесвам ако дъщеря ти не беше толкова важна за теб. — Всъщност това бе първото нещо, което тя бе забелязала у него, е… може би второто, след адски красивата му външност, на която не можеш да не обърнеш внимание ако не си сляп.
Той въздъхна.
— Значи казваш „да“?
Тя се учуди дали на този свят има жена, която би казала нещо друго.
— Какво ще кажеш за „може би“? — Може би бе малко луда, за да не се възползва веднага от възможността да се омъжи за най-секси мъжа на света. Но така ставаше с хората, стъпили здраво на земята. Тя нямаше да скочи от самолет без парашут.
Той се намръщи и свъси вежди.
— Какво, по дяволите, означава това?
Тя се усмихна, харесвайки това, че той се извисява разтревожен над нея, харесвайки това, че той наистина е най-секси мъжът на света и я желае.
— Процентът е висок, повече да, може би, нали? Но бракът е нещо важно. Не е прескачане до бакалията. Самият ти каза, че искаш продължителен годеж. Аз просто се съгласявам с идеята.
— Разбрах. — Изглеждаше облекчен. — И си права да бъдеш предпазлива. В този бизнес, има твърде много серийни бракове и любовни афери за по една нощ. На мен също не ми трябва нещо такова.
— Като говорим за афери…
Той хвана ръцете й.
— Тук със сигурност всичко е наред.
— Чудя се за любовта.
Той не успя да я погледне в очите.
— Хей, не се панирай — промърмори тя. — Аз също не знам какво правя по този въпрос. Особено след връзката ми с Тео, когото си мислех, че обичам, а се оказа, че не е така, защото сега съм абсолютно сигурна, че обичам теб.
Лицето му грейна.
— При мен е същото. За сигурността.
— Ето какво имах предвид като казах може би. Много си падам по теб и просто искам да се уверя, че не съм напълно побъркана да изпитвам такива чувства след като не те познавам отдавна. Смятам, че ми трябва малко време да стабилизирам страстите си, които са слепи и не подлежат на никакъв контрол.
— Без майтап! Онази първа нощ в Париж нещо просто прещрака. И не по обичайния начин. Макар че не беше свързано само със секса — усмихна се той. — Не омаловажавам онова, което преживяхме там. Но това беше различно… е различно.
Каквото и да означава.
— Да, каквото и да е. — Той се усмихна. — Какво ще кажеш да решаваме заедно?
Заедно. Каква прекрасна дума, помисли си тя. Проста, но все пак невероятно сложна. Сърдечна. Мека като котенце. Уютна. Розови залези и разходки по плажа. Уха… Тя сякаш влизаше в някоя коледна картичка.
— Това ми харесва — отговори просто тя.
— За малко да забравя. Донесох ти и още нещо. — Той се пресегна и дръпна една пазарска чанта от покрива на колата й. — От Жан-Пол. — Джони бе направил специална поръчка от Цюрих и я бе изпратил до летището в Париж, където се бяха заели да му я изпълнят. — Изпраща ти комплименти.
Ники надуши разкошния аромат на шоколада от онази партизанска фабрика в Петнадесети градски район още преди да извади голямата червена кутия от торбата.
— Как се сети за това? — изписка тя, скъса панделката и й потекоха слюнки.