Като избягал така жалко от Лондон, кралят поверил властта на архиепископ Ренълдз, на епископ Джон Стратфордски и на епископ Стейпълдън, глава на Екситърската епархия и ковчежник на короната. Но пред бързото напредване на нашите войски стратфордският епископ дойде да се постави на разположение на кралицата, а архиепископ Ренълдз поиска писмено прошка от Кент, при когото бе избягал. Единствен епископ Стейпълдън остана в Лондон, въобразявайки си, че с кражбите си си е извоювал достатъчно привърженици. Но гневът на града се надигнал срещу него и когато решил да бяга, тълпата се спуснала подир него, настигнала го и го убила в предградието Чийр Сай, като така смазали тялото му, че било неузнаваемо.
Това станало на петнайсетия ден на октомври, докато кралицата бе в Уолингфорд, град, обкръжен със земни насипи. Там освободихме месир Томъс ъв Бъркли, зет на монсеньор Мортимър. Когато узна за края на Стейпълдън, кралицата каза, че не си струва да плачем за смъртта на толкова зъл човек и че по-скоро се радва, защото бил й навредил много. А монсеньор Мортимър заяви, че така ще стане с всички, които са желали гибелта им.
Два дни преди това в град Оксфорд, още по-богат на учени от Кеймбридж, месир Орлитън, епископ на Херифорд, се качи на амвона пред моята дама Изабел, аквитанския херцог, кентския граф и всички други благородници и произнесе проповед на тема «Caput meum doleum». Този израз е взет от «Книга на царствата» и означава, че болестта, от която страда тялото на Англия, е в главата на кралството и затова тя трябва да бъде лекувана.
Тази проповед направи дълбоко впечатление на всички присъствуващи, пред които Орлитън описа и изброи нанесените на кралството рани и страдания. И макар че нито веднъж по време на едночасовата си проповед месир Орлитън не произнесе името на краля, всеки мислено го считаше виновник за бедствията. И накрая епископът възкликна, че небесната мълния и човешкият меч трябвала да поразят горделивите нарушители на мира, покварили кралете. Много умен мъж е споменатият херифордски епископ и имам честта често да разговарям с него, макар че той все бърза, когато е с мен. Но винаги чувам някоя мъдра мисъл от устата му. Така например онзи ден ми каза: «Всеки от нас има своя светъл час в събитията на своя век. Дадено събитие озарява заради решителното участие в него ту монсеньор Кент, ту монсеньор Ланкастьр, един по-рано, един по-късно. Така се създава световната история. Моментът, който изживяваме, месир дьо Ено, може да се окаже вашият светъл час.»
Два дни след проповедта, докато все още бяхме развълнувани, кралицата отправи от Уолингфорд прокламация срещу двамата Диспенсър, като ги обвини, че са ограбили църквата и короната, че несправедливо са причинили смъртта на много лоялни поданици, че са обезнаследили, хвърлили в затвора или изгонили от кралството някои най-знатни барони, че са подтискали вдовици и сираци и са измъчили народа с данъци и злоупотреби.
По същото време узнахме, че кралят, който най-напред се бе укрил в град Глостър, собственост на Диспенсър Младия, отишъл в Уестбъри и там ескортът му се разделил. Старият Диспенсър се укрепил в своя град и замък Бристол, за да осуети напредването на войските ни, а графовете Аръндел и Уорън отишли във владенията си в Шропшиър. По този начин те държат граничните уелски провинции на север и юг, а кралят заедно с младия Диспенсър и канцлера си Балдок заминали за Уелс, за да съберат там войнство. Всъщност сега не знаем какао е станало с него. Носят се слухове, че отплавал за Ирландия.
Докато няколко английски опълчения под командуването на чарлтънския граф се отправиха към Шропшиър, за да се бият с граф Аръндел, вчера, двайсет и четвъртия ден на октомври, точно един месец, откакто напуснахме Дордрехт, лесно влязохме сред възторжени приветствия в град Глостър. В същия ден се придвижихме към Бристол, където се бе укрепил стария Диспенсър.
Нагърбих се да превзема тази крепост и най-сетне ще имам случай — какъвто още не ми се е удал, защото почти не срещаме неприятели по пътя си, — да се бия за моята дама Изабел и да й покажа своята доблест. Ще целуна флага на Ено, развяваш се на копието ми, преди да атакувам.