Той се занимаваше с всичко, решаваше всичко. Не се бе поколебал да отлъчи през март същата година германския император Лудвиг Баварски, като същевревенно го бе свалил от трона на Свещената империя и бе предизвикал по този начин съперничество между френския крал и граф дьо Валоа. Той се намесвате и между християнските владетели и им напомняше — съгласно мисията си на всемирен пастир — техните мирни задължения. В този миг се занимавате с конфликта в Аквитания и по време на аудиенциите си бе уточнил с Бувил как точно да процедира.
Щеше да помоли английския и френския крал да дължат подписаното от граф Кент примирие в Ла Реол, чийто срок изтичаше през декември същата година. Монсеньор дьо Валоа не трябваше да и използва новите четиристотин рицари и хиляда стрелци с арбалети, които Шарл IV му бе изпратил през последните дни в Бержьорак. Но крал Едуард щеше да бъде подканен императивно да положи клетва пред френския крал в най-кратък срок. Двамата владетели трябваше да пуснат на свобода гасконските феодали, които задържаха в плен, и да не ги преследват за участието им във враждебните действия. Най-сетне папата щеше да пише на кралица Изабел, за да я замоли горещо да използва цялото си влияние, за да сдобри брат си и съпруга си. Папа Йоан не си правеше никакви илюзии, нито пък Бувил за влиянието на нещастната кралица. Но самият факт, че папата се обръща към нея, не можеше да не възвърне малко престижа й и неприятелите й щяха да се поколебаят преди да издевателствуват повече над нея. Освен това папа Йоан XXII я съветваше да отиде в Париж, все с оглед на помирителната си мисия, за да председателствува комисията за изготвяне на мирния договор, който щеше да остави на Англия само една тясна крайбрежна ивица от Аквитания със Сент, Бордо, Дакс и Байона. По този начин светият отец щеше да окаже магистрална помощ на политическите домогвания на граф дьо Валоа, на машинациите на Робер д’Артоа и на тайните желания на лорд Мортимър.
Тъй като беше изпълнил успешно първата част от мисията си, Бувил можеше да яде с апетит прекрасното и уханно задушено от змиорка, поднесено в сребърна чиния.
— От Мартигското езеро ни доставят змиорките — каза папа Йоан на Бувил. — Харесват ли ви?
С пълна уста, дебелият Бувил само го погледна възторжено.
Папската кухня бе особено пищна и дори в петък трапезата бе рядко угощение. Пресен тон, норвежки моруни, сготвени по какви ли не начини и залени с какви ли не сосове, се редуваха в процесия върху блестящите блюда. Виното от Арбоа течеше като злато в металните чаши. Бургундско, лотско или от бреговете на Рона вино бе сервирано със сирената.
Самият свети отец само сдъвка с беззъбите си челюсти една лъжица пастет от щука и изпи чаша мляко. Внушил си бе, че папата трябва да яде само бели храни.
Бувил трябваше да говори с него и по още един деликатен въпрос от името на граф дьо Валоа. Добрият посланик не бива да заговаря направо по щекотливи въпроси. Затова Бувил сметна, че проявява голяма хитрост, като каза:
— Пресвети отче, френският двор следеше с голямо внимание събора във Валадолид, ръководен преди две години от вашия легат, на който на духовните лица бе предписано да се разделят с държанките си…
— …защото в противен случай — продължи папа Йоан с приятния си задавен глас — ще бъдат лишени след първите два месеца от една трета от доходите си, след още два месеца — от втората трета, а след още два — от всичко. Наистина, месир граф, човекът си остава грешник дори когато е свещеник, и добре знаем, че няма да успеем да изкореним греха. Но тази мярка спрямо най-упоритите поне ще напълни ковчежетата ни, които служат за добри дела. И мнозина ще се въздържат да излагат на показ скандалните си връзки.