— Така и епископите няма вече лично да присъстват — както са свикнали — на кръщенетата и женитбите на незаконните си деца.
След като каза тези думи, Бувил внезапно се изчерви. Тактично ли бе да говори за незаконнородени деца точно пред кардинал дьо Пуже? Погрешна стъпка. Но като че ли никой не обърна внимание. Затова Бувил побърза да добави:
— Но защо, пресвети отче, бе предвидено по-тежко наказание за свещениците, чиито държанки не са християнки?
— Причината е много проста, месир графе. Декретът визира по-специално Испания, а там живеят много маври… Духовниците ни по-лесно си намират другарки, които без свян блудствуват с подстригани лица.
Той леко се извърна в голямото си кресло и бегла усмивка се плъзна по тесните му устни. Разбрал бе накъде се опитва да насочи разговора посланикът на френския крал. И сега чакаше недоверчив, но и развеселен, месир дьо Бувил да преглътне хапката си, за да се въоръжи със смелост и да каже, като си придаде уж непринуден вид:
— Известно е, пресвети отче, че този събор взе мъдри решения, които ще ни бъдат особено полезни по време на кръстоносния поход. Защото много духовни лица ще придружават войските ни и ще влязат в земите на маврите. Няма да е добре, ако дадат пример на лошо поведение.
Сега вече Бувил си пое облекчено дъх: думата кръстоносен поход бе произнесена.
Папа Йоан присви клепачи и сплете пръсти.
— Няма да бъде добре също — отвърна той невъзмутимо, — ако подобно леконравие започне да се шири сред християнските народи, докато войските ни се бият отвъд морето. Винаги, месир графе, когато войските се бият надалеч и държавите са лишени от най-доблестните си воини, разцъфтяват какви ли не пороци, като че ли ведно със силата ги напуска и почитта, дължима на божите закони. Войните създават благоприятни условия за греха… Все още ли така твърдо държи монсеньор дьо Валоа на този поход, с който иска да прослави нашия понтификат?
— Ами да, пратениците от Малка Армения, пресвети отче…
— Зная, зная — прекъсна го папа Йоан, като разперваше и свиваше тънките си пръсти. — Лично аз ги изпратих при монсеньор дьо Валоа.
— От всички страни получаваме сведения, че маврите по бреговете…
— Зная, получавам ги едновременно с монсеньор дьо Валоа.
Частните разговори край дългата маса бяха секнали. Епископ Пиер дьо Мортьомар, който придружаваше Бувил в мисията му и за когото се говореше, че скоро щял да бъде ръкоположен за кардинал, надаваше ухо, а и всички племенници и братовчеди, прелати или сановници правеха същото. Лъжиците се плъзгаха безшумно в чиниите като по кадифе. Необикновено увереният, но беззвучен глас на светия отец трудно можеше да бъде доловен и беше необходим дълъг навик, за да го чуеш малко по-отдалеч.
— Монсеньор дьо Валоа, към когото изпитвам едва ли не бащински чувства, ни кара да му дадем десятъка. Но досега този десятък му е послужил само да завземе Аквитания и да постави кандидатурата си за император. Тези начинания са много благородни, но не могат да се нарекат кръстоносни походи. Съвсем не съм сигурен, че догодина отново ще отпусна този десятък, месир графе, и още по-малко допълнителните субсидии, които ми иска за експедицията.
Това бе тежък удар за Бувил. Ако знаеше само този отговор в Париж, Шарл дьо Валоа щеше страшно да се разгневи.
— Пресвети отче — отвърна той, като се помъчи да бъде по-студен, — граф дьо Валоа, както и крал Шарл бяха останали с впечатлението, че сте чувствителен за честта, която целият християнски свят ще може да…
— Честта на християнския свят, драги синко, е да живее в мир — прекъсна го папата, като лекичко го потупа по ръката.
— Нима се накърнява мирът на християните, ако пожелаем да върнем неверниците към правата вяра и се борим срещу ереста?
— Ереста! Ереста! — прошепна папа Йоан. — Нека се постараем най-напред да изтръгнем ереста, която се шири сред нашите народи, и да не се грижим толкова за гнойните рани по лицето на съседа, когато проказа разяжда нашите! Ереста е моя грижа и, струва ми се, умея да я преследвам. Съдилищата ми работят и се нуждая от всички свои духовници, а и от помощта на християнските владетели, за да се справя. Ако европейското рицарство тръгне към Ориента, дяволът ще има свободно поле за действие във Франция, Испания и Италия! От колко време катари, албигойци, крайни францисканци кротуват? Защо разпокъсах голямата Тулузка епархия, тяхно свърталище, и създадох шестнайсет нови епископии в Лангдок. Ами вашите пастирчета, чиито банди неотдавна стигнаха чак до крепостните ни стени, не бяха ли вдъхновени от ереста? Не може само за едно поколение да се изтръгне подобно бедствие. Едва правнуците ни ще ги ликвидират.