— Но защо, Бувил, защо, след като сте имали доказателство за престъплението и е било толкова лесно, не разобличихте графиня Мао?… Като си помисля — прибави папа Йоан, — че по същото време тя изпрати при мен канцлера си, за да подкрепя каузата й срещу племенника й Робер…
Папата внезапно си помисли, че Робер д’Артоа, този гръмогласен исполин, този скандалджия и навярно убиец — защото, както изглежда, бе замесен в убийството на Маргьорит Бургундска в замъка Гаяр, — този ужасен барон бе в крайна сметка по-добър от жестоката си леля и може би имаше известно право в борбата си срещу нея. Свят от настървени вълци са дворовете на владетелите! И във всяко кралство все същото. Дали за да управлява, умиротворява и да води това стадо от диви зверове, бог бе вдъхнал точно на него, слабия буржоа от Каор, стремежа към тиарата, която сега бе на главата му и от време на време малко му тежеше?
— Замълчах, пресвети отче, главно защото така ме посъветва покойната ми съпруга. Тъй като пропуснах подходящия миг да разоблича убийцата, жена ми с право изтъкна, че ако разкрием истината, Мао ще се ожесточи срещу малкия крал и самите нас. Трябваше да я оставим да вярва, че престъплението й е успяло. Така че погребахме детето на дойката в Сен-Дьони редом с кралете.
Папата размишляваше.
— Значи в процеса срещу госпожа Мао на следващата година обвиненията бяха основателни?
— Разбира се, че бяха! Монсеньор Робер бе успял да се добере до една отровителка, магьосницата Изабел дьо Фериен, която дала на придворната госпожица на графиня Мао отровата, с която най-напред умъртвила крал Луи, а после и детето, представено на бароните. Изабел дьо Фериен и синът й Жан бяха доведени в Париж, за да направят признания. Може да си представите колко това бе угодно на монсеньор Робер! Показанията им бяха записани и стана ясно, че са били доставчици на графинята, защото и по-рано й били набавили еликсира, с който сдобила дъщеря си Жана и зет си граф дьо Поатие, както сама се хвалела…
— Магьосничество! Можехте да изгорите графинята на клада — прошепна папата.
— Не точно тогава, пресвети отче, не точно тогава.
Граф дьо Поатие бе станал крал и много покровителствуваше графиня Мао. Толкова много, че дълбоко в душата си съм сигурен, че бе неин съучастник, поне във второто престъпление.
Дребното лице на папата се набръчка още повече под подплатената с кожа шапчица. Йоан XXII много обичаше крал Филип V. Дължеше му своята тиара и винаги отлично се бяха разбирали по всички въпроси на управлението. Последните думи на Бувил го огорчиха.
— И над единия, и над другия се стовари божието възмездие — поде Бувил, — тъй като и двамата загубиха през същата година единствените си синове. Синът на графинята, който бе на седемнадесет години, умря пред очите й. А младият крал Филип загуби своя син, роден само няколко месеца преди това, и вече не му се роди друг… Но колкото до обвинението срещу самата нея, графинята съумя да се защити. Позова се на нередовната процедура и на низшето обществено положение на обвинителите си. Процесът бе заведен от Върховният парижки съд, а тя изтъкна, че като френски пер може да бъде съдена само от Камарата на бароните. Все пак за да възтържествувала невинността й — както се изрази тя, — молела зет си… това бе хубава сцена на публично притворство!… да продължи следствието и да й даде възможност да разобличи враговете си. Отново бяха разпитани магьосницата дьо Фериен и синът й, само че след като бяха изтезавани. Състоянието им бе окаяно и телата им бяха целите в кърви. Те се отказаха от предишните си показания, заявиха, че са били лъжливи, че са ги подвели с ласкателства, молби, обещания, а и с насилие лица, които за момента било по-подходящо да не разобличават. После крал Филип Дългия насрочи тържествено заседание на съда, на което призова всички свои близки роднини, както и всички близки на покойния си брат — граф дьо Валоа, граф д’Еврьо, Бурбонския херцог, конетабъла монсеньор Гоше, месир дьо Бомон, главен майордом, и самата кралица Клеманс, и ги накара да кажат под клетва дали знаят или подозират, че крал Луи и синът му Жан са умрели не от естествена смърт. Тъй като никой нямаше никакво доказателство, а заседанието бе публично и графиня Мао седеше до краля, всеки заяви — макар мнозина да се съмняваха, — че и двамата са починали от естествена смърт.
— Но значи и вие сте свидетелствували?
Дебелият Бувил наведе глава.
— Дадох неверни показания, преснети отче. Но можех ли друго да сторя, когато целият двор, перовете, чичовците на краля, най-близките служители, самата вдовица кралица Клеманс под клетва потвърдиха невинността на Мао! Мен щяха да обвинят в лъжа и измислици и щяха да ме пратят на Монфокон.