В двора Новата година бе чествувана доста скромно поради траура, както и поради студа. Имаше все пак традиционният бял имел и се размениха ритуалните подаръци. Можеше да се предвиди, че държавният бюджет ще приключи по Великден, с актив, възлизащ на седемдесет и три хиляди ливри, шестдесет хиляди от които бяха постъпили от договора за Аквигания. Робер д’Артоа накара краля да му отпусне осем хиляди ливри. Беше съвсем справедливо, защото от десет месеца Робер управляваше кралството вместо братовчед си. Той организира новата експедиция в Гийена, където френските войски спечелиха много бързо победа, тъй като не срещнаха на практика никаква съпротива. Местните феодали, които още веднъж изпитваха на гърба си гнева на парижкия сюзерен спрямо лондонския му васал, бяха започнали да съжаляват, че са се родили гасконци.
Разорен, потънал в дългове, лишен от кредит, Едуард нямаше вече средства, за да изпрати войски, които да защитят владението му. Той прати кораби, за да върне жена си. Междувременно тя писа на уинчестърския епископ с молба да постави в течение цялото английско духовенство, следното писмо:
„Вие, както всеки разумен човек, не трябва да смятате, че сме изоставили нашия господар без много сериозна и основателна причина, а именно опасност за живота от страна на споменатия Хю, който управлява нашия господар и цялото ни кралство и би желал да ни опозори, като сме сигурни в това, защото сме го изпитали. Докато Хю остане в същото положение, държащ във властта си нашия съпруг, ние няма да можем да се върнем в английското кралство, без да изложим собствения си живот, както и живота на много милия ни син на смъртна опасност.“
Това писмо се размина с новите заповеди, отправени в началото на февруари от Едуард до шерифите на крайбрежните графства. Той ги уведомяваше, че кралицата и синът му, аквитанският херцог, изпратени във Франция с най мирни намерения, под влиянието на бунтовника и предателя Мортимър, са се съюзили с враговете на кралството. Затова, в случай че кралицата и аквитанският херцог дебаркират от корабите, пратени от него, краля, неговото желание е да бъдат приети любезно, и то само ако идват с добри намерения, но ако дебаркират с чуждестранни кораби и проявят враждебни на неговите желания, заповедта гласеше да се пощадят само кралицата и принц Едуард, а всички останали, които слязат от корабите, да бъдат третирани като бунтовници.
Изабел уведоми чрез сина си краля, че е болна и не е в състояние да пътува с кораб.
Но през месец март, когато научи, че съпругата му се разхожда весело из Париж, Едуард изпадна в нов пристъп на епистоларен бяс. Изглежда, че някакво циклично заболяване го връхлиташе всеки три месеца.
Той написа следното на младия аквитански херцог:
„Под неверен претекст нашата съпруга и Ваша майка стои далеч от нас, заради нашия скъп и верен Хю Диспенсър, който винаги ни е служил толкова добре и толкова лоялно. Но Вие виждате, а и всеки може да види, че явно и открито, престъпвайки дълга си и коронованото си положение, тя е привлякла към себе си Мортимър, предател и наш смъртен враг, признат за виновен и осъден от нашия парламент, общува с него в двореца и навън въпреки нас и короната в разрез със законите на нашето кралство. Тя прави освен това нещо още по-лошо, като Ви държи пред всички в обществото на нашия враг за голям позор и безсрамие, като нарушава законите и обичаите на английското кралство, които Вашият върховен дълг Ви повелява да поддържате и пазите.“
Той уведоми и крал Шарл IV:
„Ако Вашата сестра ни обичаше и искаше да бъде с нас, както Ви е казала и излъгала — с извинение, — тя нямаше да замине под предлог, че ще осигури мир и приятелство между нас, нещо, което аз най-чистосърдечно повярвах, когато я изпратих при вас. Но наистина, твърде мили братко, ние забелязваме, че тя ни най-малко не ни обича, и претекстът, който изтъква, като говори за скъпия ни роднина Хю Диспенсър, е престорен. Ние смятаме, че тя проявява голяма разпуснатост, като държи между съветниците си така явно и открито предателя и смъртния ни враг Мортимър и общува в двореца и извън него с този злодей. Затова сигурно и Вие бихте искали, братко, тя да се поправи и да се държи, както подобава, за да прави чест на всички, на които тя държи. Благоволете да ни съобщите какво възнамерявате да правите в името на религията, разума и честността, без да се съобразявате с капризни женски пориви или други желания.“
Послания с подобно съдържание бяха изпратени отново по всички посоки на сановници, прелати и на самия папа. Всеки от английските суверени разобличаваше на всеуслишание любовника на другия и тези взаимни обвинения в измяна, тези две двойки, съставени от трима мъже и само една жена, забавляваха европейските дворове.