Епископ Марини поклаща глава и въздъхва. Слухът му страда от този толкова грапав и нескопосан език. Но колкото и лошо да е написано писмото, смисълът е ясен.
Графиня Мао д’Артоа мълчи. Благоразумно се въздържа да тържествува прекалено рано. И сивите й очи блестят под светлината на свещите. Ето че плодовете на доноса й миналата есен и на машинациите й с епископа на Ексетър узряват в началото на лятото и са тъкмо за бране.
Тъй като никой не му оказва услугата да го прекъсне, канцлерът се вижда принуден да изкаже мнението си.
— Безспорно, сир, съгласно законите на църквата и кралствата трябва по някакъв начин да удовлетворим искането на крал Едуард. Той изисква съпругата си…
Жан дьо Шершьомон е духовник, задължително условие за поста канцлер. Той се обръща към епископ Марини и с поглед го моли за подкрепа.
— И светият отец папата ни изпрати послание в този дух по епископ Тибо дьо Шатийон — казва Шарл Хубави.
Едуард бе стигнал дотам, че се бе обърнал и към папа Йоан XXII, изпращайки му препис от цялата кореспонденция, в която се разкриваха съпружеските му неудачи. Какво можеше да стори папа Йоан, освен да отговори, че съпругата трябва да живее до съпруга си?
— Следователно сестра ми трябва да си замине за страната, където е омъжена — добавя Шарл Хубави.
Казва това, без да погледне когото и да било, навел очи към бродираните си обувки. Един свещник над стола осветява челото му, което внезапно издава известна прилика с упоритото изражение на брат му, Луи Вироглавия.
— Сир Шарл — заявява Робер д’Артоа, — ако принудите госпожа Изабел да се върне там, това означава да я предадете с вързани ръце на двамата Диспенсър! Та нали тя дойде да търси убежище при вас, защото още тогава се боеше да не я убият? Какво ще стане сега?
— Разбира се, сир братовчеде, вие не можете… — каза високият Филип дьо Валоа, винаги готов да сподели мнението на Робер.
Ала жена му Жана Бургундска го дръпна за ръкава и той мигом млъкна. Ако не беше тъмно, щеше да се види, че се изчервява.
Робер д’Артоа забеляза жеста на жена му, внезапното онемяване на Филип и разменените погледи между Мао и младата графиня дьо Валоа. Ако можеше, би извил шията на късокраката!
— Може би сестра ми е преувеличила опасността — подхваща кралят. — Диспенсър не изглеждат толкова лоши, колкото тя ми ги описа, получих няколко много мили писма от тях, които показват, че държат на приятелството ми.
— А също и подаръци, изящни златарски изделия — извиква Робер, ставайки от мястото си, и пламъкът на всички свещи трепва, а сенките по лицата се раздвижват. — Сир Шарл, обични ми братовчеде, нима за трите позлатени сосиери, които липсваха в трапезарията ви, променихте отношението си към тези хора, които воюваха с вас, и са като козел с коза със зет ви? Всички получихме подаръци от тях. Не е ли така, монсеньор дьо Бове? Нали и вие получихте, Шершьомон, както и ти, Филип? Един посредник, мога да кажа и името му, метр Арнол, получи миналия месец пет бурета сребро на стойност пет хиляди марки стерлинги, с поръчение да ги изразходва, за да спечели приятели на граф Глостър във френския кралски съвет. Тези подаръци не струват нищо на двамата Диспенсър, лесно ще бъдат приспаднати от доходите на графство Корнуъл, отнето на сестра ви. Ето какво трябва да знаете и да помните, сир. А и каква лоялност можете да очаквате от мъже, които се преобличат като жени, за да угаждат на пороците на господаря си? Не забравяйте какво представляват те и къде се крие мощта им.
Робер не би могъл да устои, дори и в съвета, на изкушението да каже нещо нецензурно. Той набляга: — …Къде се крие: това е точната дума! Но никой освен конетабълът не откликва на смеха му. Конетабълът не обичаше Робер д’Артоа по-рано и достатъчно бе доказал това, като помогна на Филип Дългия по време на регентството му да сломят исполина и да го пратят в затвора. Но от известно време Гоше вижда някои качества у Робер, може би заради гласа му, единствения, който чува без усилие.
Тази вечер привържениците на кралица Изабел се броят на пръсти. Канцлерът е безразличен или по-скоро гледа да запази длъжността си, която зависи от кралското благоволение. Мнението му ще засили по-силното течение. Безразлична е и кралица Жана, която не мисли много. Тя иска главно да не се вълнува, за да не навреди на бременността си. Тя е племенница на Робер д’Артоа и все още е чувствителна към неговия авторитет, ръст и самонадеяност, но държи да покаже, че е добра съпруга и следователно е склонна да осъди по принцип съпруги, предизвикващи скандал.