Конетабълът би бил по-скоро благоразположен към Изабел. Най-напред защото мрази Едуард Английски заради нравите му и заради отказа му да положи клетва за вярност. Изобщо той не обича нищо английско. Изключва от ненавистта си лорд Мортимър, който е оказал много услуги. Подло би бяло да го изостави сега. Старият Гоше не се бои да каже това и заявява също, че Изабел може да бъде напълно извинена.
— Та тя е жена, дявол взел го, а мъжът й не е мъж! Той пръв е виновен.
Монсеньор дьо Марини, повишавайки леко глас, му отговаря, че поведението на Изабел е напълно извинимо и лично той би й дал опрощение, но грешката, голямата грешка на Изабел е, че е направила прегрешението си публично достояние. Една кралица не трябва да дава пример за прелюбодейство.
— Това, виж, е вярно — съгласи се Гоше. — Не беше нужно да ходят уловени за ръка на всяка церемония и да спят заедно, както се разправя.
По тази точка той даде право на епископа. Така че конетабълът и прелатът са на страната на кралица Изабел, но с известни задръжки. Пък и загрижеността на конетабъла по този въпрос стига дотук. Той си мисли за колежа по романски език, който е основал край замъка си в Шатийон-сюр-Сен и където би могъл да бъде сега, ако не го бяха задържали, за да разискват по писмото. Ще се утеши, като отиде след малко да чуе пеенето на монасите по време иа нощната служба, удоволствие, което може да се стори странно за човек, който оглушава. Но ето, Гоше чува по-ясно сред шума. Пък и този воин има вкус към изкуството. И това се случва.
Графиня дьо Бомон, красива, млада жена, която се усмихва само с устата, но никога не и с очите, се забавлява безкрайно много. Как този исполин, даден й за съпруг, доставящ й постоянно зрелище, ще се измъкне в този случай? Ще спечели, знае, че той ще спечели. И ще му помогне да спечели, ако може, но не с публични изказвания.
Филип дьо Валоа е изцяло благосклонен към английската кралица, но ще й измени, защото жена му, която мрази Изабел, му даде съответни наставления и ако той постъпи не както тя е решила, през нощта, след викове и скандали, ще откаже да бъде негова. И юначагата с голям нос се смущава, колебае се, заеква.
Луи Бурбонски няма капка смелост. Не го пращат да се бие, защото бяга. А и няма никаква връзка с кралица Изабел.
Кралят е слаб, но способен да се заинатява, както онзи път — не са забравили още, — когато цял месец отказваше да назначи чичо си Шарл дьо Валоа кралски наместник в Аквитания. Той е по-скоро зле разположен към сестра си, защото нееднократните писма на Едуард накрая му въздействуваха. А и главно, защото Бланш умря, а той си спомня ролята, която Изабел изигра дванадесет години преди това за разкриването на скандалната връзка. Без нея той никога нямаше да узнае. А дори и да узнаеше, би простил, ако не беше тя, за да запази Бланш. Нима вината й заслужаваше целия този ужас, безчестие, дните на страдание и накрая подобна смърт? Кликата на враговете на Изабел включваше само двама души: Жана Куцата и Мао д’Артоа, но свързани здраво от общата си омраза.
Така че Робер д’Артоа, най-могъщият човек след краля и дори по-влиятелен от суверена в много отношения, той, чието мнение надделява винаги, който решава всички административни проблеми, който диктува заповедите до заповедниците, байитата и сенешалите, внезапно е сам и единствен поддържа каузата на братовчедка си.
Така е с влиянието в дворовете. То представлява странен и променлив сбор от душевни състояния, при който положението се изменя неусетно с хода на събитията и в зависимост от засегнатите интереси. А кралската милост носи в себе си зародиша на кралската немилост. Не че някаква немилост застрашава Робер, но над Изабел наистина надвисна опасност. Нея, която само до преди няколко месеца оплакваха, закриляха, възхищаваха й се и я оправдаваха за всичко, чиято любов одобряваха, считайки я за красива разплата, ето че тя вече има само един привърженик в кралския съвет. А да я принудят да се върне в Англия е равносилно да поставят главата й върху дръвника в Лондонската кула. И всеки знае това. Само че внезапно са престанали да я обичат. Прекалено явно бе тържествувала. Никой вече не желае да се компрометира заради нея освен Робер, а и за него това е начин да се бори срещу Мао.
Ала ето че и тя се размърдва и пуска в ход отдавна подготвяната си атака.
— Сир, скъпи синко, зная колко обичате сестра си и това ви прави чест, но трябва да се признае, че Изабел е лоша жена, от която всички страдаме или сме страдали. Вижте какъв пример дава на двора ви, откакто е тук, и си помислете, че това е същата жена, която разпространи какви ли не лъжи срещу дъщерите ми и срещу сестрата на тук присъствуващата Жана. Когато казвах тогава на баща ви… бог да го прости!… че се оставя да бъде заблуден от дъщеря си, нямах ли право? Тя ни омърси всички на воля с лошите помисли, които виждаше в сърцата на другите и които са само в нея, както достатъчно го доказа! Бланш, която беше чиста и ви обичаше до последните си дни, както сам знаете, Бланш умря тази седмица! Тя бе невинна, дъщерите ми бяха невинни!