Дебелият пръст на Мао, показалец, твърд като пръчка, взема небето за свидетел. И за да направи удоволствие на временната си съюзница, тя добавя, като се обръща към Жана Куцата:
— И сестра ти сигурно бе невинна, бедна ми Жана, и всички ние понесохме това нещастие заради клеветите на Изабел, а майчината ми гръд кървеше.
Ако продължава така, ще разплаче цялото събрание, но Робер й подхвърля:
— Невинна ли била вашата Бланш? Нямам нищо против, лельо, само че съвсем не от светия дух забременя в затвора!
Крал Шарл Хубави трепва нервно. Наистина не беше нужно Робер да припомня това.
— Ами че отчаянието е тласнало момиченцето ми! — извиква Мао цялата наежена. — Какво щеше да загуби тази гълъбица, омърсена от клевети, затворена в крепост и полуобезумяла? При такъв режим бих искала да видя кой би устоял.
— И аз бях в затвора, лельо, когато Филип Дългия ме бутна там, за да ви угоди. Но не напълних корема на жената на тъмничаря, нито използвах от отчаяние ключаря за съпруга, както, изглежда, се прави при английските ни роднини!
Ах, спорът започва да става интересен за конетабъла.
— А кой впрочем ви казва, племеннико, който с такава охота мърсите паметта на една покойница, че моята Бланш не е била взета насила? Удушиха братовчедка й в същия затвор — каза Мао, гледайки Робер в очите, — може да са изнасилили другата! Не, сир, синко мой — продължи тя, като отново се обърна към краля, — понеже ме извикахте на вашия съвет…
— Никой не ви е извикал — обади се Робер, — дойдохте по своя воля.
Само че не се отнема лесно думата на старата исполинка.
— …затова ви съветвам с майчинско чувство, което винаги съм изпитвала към вас въпреки всичко, което би могло да ни отчужди. Казвам ви, сир Шарл, изгонете сестра си от Франция, защото всеки път, когато се е връщала, с короната се е случвало нещастие! В годината, когато ви посветиха в рицарство заедно с братята ви — племенникът ми Робер навярно си спомня, — в Мобюисон избухна пожар, докато Изабел бе там, и насмалко всички не се опекохме живи! На другата година тя ни навлече онзи скандал, който ни покри с кал и безчестие. Всяка добра дъщеря, всяка добра сестра би се сметнала длъжна да премълчи, дори ако имаше сянка от истина, а не да разнася мълвата, зная с чия помощ! А и по времето на брат ви Филип, когато дойде в Амиен с Едуард, какво стана? Пастирчетата опустошиха кралството! И сега треперя, откакто се е върнала! Защото чакате дете, надяваме се да бъде момче, тъй като Франция се нуждае от крал. Затова ви повтарям, сир, синко мой, дръжте тази злокобна личност по-далеч от утробата на съпругата ви!
Ах, тя добре насочи стрелата си! Но Робер вече отвръща:
— Ами когато се помина братовчед ми Вироглавия, предобра лельо, къде беше Изабел? Не във Франция, до колкото зная. Ами когато синът му, малкият Жан Посмъртни, угасна внезапно в ръцете ви, както го държехте, предобра лельо, къде беше Изабел? В спалнята на Луи? Всред събраните барони? Може би паметта ме лъже, но не си спомням да е била там. Освен… освен ако тези две кралски кончини не могат според вас да се смятат нещастия за кралството.
Мошеничката има работа с още по-голям мошеник. Разменят ли още две думи, направо ще се обвинят в убийство!
Конетабълът добре познава това семейство, от кажи-речи шестдесет години. Присвива клепачите си на костенурка.
— Да не се отклоняваме — казва той — и да се върнем, монсеньори, на въпроса, който чака решение.
И някаква нотка в гласа му внезапно припомня тона на съветите на Железния крал.
Шарл Хубави прокарва ръка по гладкото си чело и казва:
— Ами ако за да задоволим Едуард, изгоним месир Мортимър от кралството?
Жана Куцата взима думата. Гласът й е ясен, не много висок, но все пак се чува след мощните ревове на двата бика от Артоа.
— Усилия и време, хвърлени на вятъра — заявява тя.
— Нима мислите, че братовчедка ни ще се раздели от този мъж, който сега е неин повелител? Премного му е предана и телом, и духом. Диша вече само чрез него. Или няма да се съгласи той да замине, или ще замине с него.
Жана Куцата ненавижда английската кралица не само заради Мартъорит, сестра си, а и заради прекалено красивата любов, която Изабел излага на показ във Франция. Макар че Жана Бургундска не може да се оплаче. Нейният едър Филип истински я обича и всякак, макар краката й да не са еднакво дълги. Но внучката на Луи Свети би желала да бъде единствената обичана жена в света. Не може да понася любовта на другите.