Конете са оседлани. Щитоносецът се прозява, сержантът се стяга набързо.
— На коне! — заповядва Робер, — Ще се поразходим.
Седнал удобно върху седлото, подкарва ходом, докато излязат от абатството през фермата и работилницата. После, щом стигат Пясъчното море, което се простира необичайно светло и седефенобяло между брезите, истински пейзаж за сборище на феи, заповядва да препуснат в галоп. Дарамтен, Митри, Оне, Сент-Уен — четиричасова езда със забавен ход за кратко време, колкото конете да си поемат дъх, и само една почивка в отворената нощем кръчма, където сервираха на зарзаватчиите, откарващи стоката си в Парнж.
Още не се бе разсъмнало, когато пристигнаха в двореца в Сите. Стражата пусна първия съветник на краля. Робер се изкачи право в покоите на кралица Изабел, прекрачи заспалите по коридора слуги, мина през спалнята на жените, които записукаха като уплашени кокошки, и се развикаха:
— Госпожо, госпожо, влизат при вас!
Над леглото, в което Мортимър спеше с кралицата, гореше кандило. „Значи аз препусках цяла нощ до смазване на задника си, за да могат тези двамата да спят в прегръдките си!“ — помисли си Робер.
След като мина първата изненада и запалиха свещите, всеки свян бе забравен, защото трябваше да се действува бързо.
Робер осведоми с няколко думи двамата любовници за взетото в Шаали решение и за мерките срещу тях. Докато го слушаше и разпитваше, Мортимър съвсем естествено се обличаше пред Робер д’Артоа, както това се прави между воини. Присъствието на любимата му като че ли никак не го смущаваше. Те решително живееха като съпрузи.
— Трябва начаса да заминете, драги приятели, това е съветът ми — каза Робер, — и да поемете към земите на Германската империя, за да бъдете в безопасност. Вие двамата с младия Едуард и може би Кромуел, Алспей и Малтравърс, но не с много хора, за да не ви забавят. Ще отидете в Ено, където ще пратя куриер преди вас. Добрият граф Гийом и брат му Жан са двама много лоялни благородници, тачени от враговете си и обичани от приятелите си. Жена ми ще ви препоръча пред сестра си. Това е най-доброто убежище за вас засега. Приятелят ни Кент, когото ще предупредя, ще се присъедини към вас, като мине през Понтийо, за да събере рицарите ви от този край. А после с божията милост!… Ще следя Толомей да ви изпраща средства. Впрочем той не може да стори нищо друго, премного се е обвързал с вас. Увеличете войските си, направете всичко възможно, сражавайте се. Ах, ако френското кралство не беше толкова тлъсто парче, в което не искам да оставя свободно поле за злодеянията на леля си, с какво удоволствие бих дошъл с вас!
— Обърнете се, братовчеде, за да се облека — каза Изабел.
— Е, хубава работа, братовчедке, няма ли да бъда възнаграден? Нима този обесник Роджър иска да запази всичко за себе си? — възкликна Робер, като се подчини.
— Не се отегчава юначагата!
Този път непристойните му намеци не ги дразнеха. Успокоително беше дори, че се шегува в най-драматичен момент. Този мъж, който минаваше за толкова зъл, беше способен на сърдечни жестове и безсрамните му приказки прикриваха известен свян в чувствата.
— Дължа ви живота си, Робер — каза му Изабел.
— Някой ден ще ми се отплатите, братовчедке, ще ми се отплатите. Човек никога не знае — извика й той през рамо.
Забеляза на масата фруктиера, приготвена за любовната нощ. Взе една праскова, захапа я лакомо и златистият сок потече по брадичката му.
Суматоха по коридорите, оръженосци тичат към конюшните, вестоносци препускат към английските благородници, настанени в града, жени бързат да заключат леките ковчежета, нахвърлили в тях най-важното. В тази част от двореца цари трескава възбуда.
— Не минавайте през Санлис — съветва ги Робер с дванадесетата праскова в уста. — Добрият ни сир Шарл е много близо и би могъл да тръгне по дирите ви. Минете през Бове и Амиен.
Сбогуването е кратко. Зората едва-що е осветила стрелата на Сент-Шапел, а вече ескортът в двора е готов.
Изабел се приближи до прозореца. За миг се спря развълнувана пред гледката на градината и реката, край леглото, където бе изживяла най-щастливите мигове в живота си. Изминали бяха година и три месеца от първата сутрин, когато на същото място бе вдъхнала чудното за влюбената жена ухание на пролетта. Ръката на Роджър Мортимър докосна рамото й и устните на кралицата се плъзнаха към нея… Скоро копитата на конете зачаткаха по улиците на Сите. После по Понт-о-Шанж към Северна Франция.