Помогнаха на кралицата да възседне снажния си кон и малката кавалкада пое през неравното поле, осеяно с дървета и пустоши, залени от прилива, и с редки къщи със сламени покриви. Зад ниски плетища овци с гъста вълна пасяха трева край локви със солена вода. Общо чзето, доста тъжен край, забулен от мъглата на залива. Но Кент, Кромуел, Алспей, шепата англичани и дори Малтравърс, колкото и да бе болен още, гледаха пейзажа, гледаха се помежду си и сълзи блестяха в очите им. Тази земя беше земята на Англия!
И когато внезапно един чифликчийски кон, подал глава над ниската вратичка на конюшнята, изцвили при минаването на кавалкадата, Роджър Мортимър почувствува, че го залива вълнение от намерената отново родина. Тази толкова дългоочаквана радост, която още не бе почувствал, защото имаше много сериозни грижи и трябваше да взема важни решения, избликна в него посред полето, защото един английски кон бе изцвилил, усетил фламандските коне.
Три години далеч от родината, три години изгнание, очакване, надежди! Мортимър се видя мислено в нощта, когато избяга от Тауър — целият мокър, плаващ с лодка по средата на Темза към другия бряг, където го чакаше кон. А ето че се връща с извезан на гърдите герб и хиляда копия, които да подкрепят борбата му. Връща се като любовник на кралицата, за която така страстно бе бленувал в затвора. Животът понякога прилича на сбъднат сън и само тогава човек може да каже, че е щастлив.
В порив на признателност и желание да сподели чувствата си той обърна поглед към кралица Изабел, към красивия профил в стоманена обковка и блесналото като сапфир око. Но забеляза, че месир Жан дьо Ено, който яздеше от другата страна на кралицата, също я гледа, и голямата му радост угасна тутакси. Стори му се, че този миг му е познат, че го изживява повторно, и се смути, защото едва ли има нещо по-обезпокоително от връхлитащото ни понякога смътно чувство, че познаваме пътя, по който никога не сме минавали. После си спомни за връщането им в Париж в деня, когато бе отишъл да посрещне Изабел при пристигането й: Робер д’Артоа беше от другата страна на кралицата, както Жан дьо Ено сега.
Той чу нейните думи:
— Месир Жан, дължа ви всичко и най-напред, че съм тук.
Мортимър се навъси и остана мрачен, рязък и далечен през целия път, дори когато пристигнаха при монасите в Уолтън и всички се настаниха, едни в абатското жилище, други в странноприемницата при манастира, а повечето воини в плевните. Настроението му беше толкова лошо, че когато кралицата се оттегли вечерта с любимия си, тя го попита:
— Но какво ви беше, мили Мортимър, целия следобед?
— Аз си въобразявах, госпожо, че добре съм служил на своята кралица и приятелка.
— А кой ви е казал, любими, че не е така?
— Мислех, госпожо, че на мен дължите завръщането си в кралството.
— Но кой твърди, че не ви го дължа?
— Самата вие, госпожо, самата вие заявихте това пред мен на Жан дьо Ено, като му изказахте благодарността си за всичко.
— О, Мортимър, мили приятелю — възкликна кралицата, — как се засягате от всичко! Има ли нещо лошо наистина да благодариш на човек, комуто си задължен?
— Аз се засягам от конкретни неща — отвърна Мортимър. — Засягам се от думи, засягам се и от някои погледи, които се надявах най-искрено, че трябва да отправяте само към мен. Вие сте кокетна, госпожо, а аз съвсем не очаквах това. Флиртувате!
Кралицата се чувствуваше изморена. Трите дни бурно море, тревогата около несигурното дебаркиране и накрая изминатите четири левги на кон бяха достатъчно изпитание за нея. Много ли са жените, които биха понесли всичко това, без да се оплачат нито веднъж и да не създадат грижи никому? Тя очакваше по-скоро похвала за издържливостта си, а не упреци от ревност.
— Какво флиртуване, приятелю, помислете си сам! — каза тя нетърпеливо. — Целомъдреното приятелство на месир дьо Ено може да е смешно, но то изхожда от добро сърце. И не забравяйте освен това, че то е цената на войските, с които разполагаме тук. Изтърпете следователно да откликна малко на него, без да го насърчавам, защото пребройте англичаните и пребройте неговите рицари. И заради самия вас се усмихвам на този мъж, който толкова ви дразни!
— Човек винаги си намира оправдание, когато постъпва зле. Месир дьо Ено ви се поставя в услуга, защото е много влюбен във вас, нямам нищо против, но не чак толкова, че да откаже да приеме парите, с които заплащаме услугата му. Така че няма нужда да го дарявате с толкова нежни усмивки. Чувствувам се унижен заради вас, че не оставате на недостъпната висота, на която ви поставях.