— Вие не изглеждахте така огорчен, че слизам от тази недостъпна висота, когато паднах във вашите обятия, приятелю Мортимър.
Това беше първото им скарване. Трябваше ли то да избухне точно в този ден, за който толкова бяха мечтали и заради който бяха сплотили усилията си в продължение на дълги месеци?
— Приятелю — добави по-нежно кралицата, — дали големият гняв, който ви е обхванал, не се дължи на това, че сега ше бъда по-близо до своя съпруг и нашата връзка няма да бъде така лесна?
Мортимър наведе чело, пресечено от суровите му вежди.
— Наистина мисля, госпожо, че след като вече сте във вашето кралство, трябва да спим отделно.
— Тъкмо това се канех да ви помоля, мили приятелю — отвърна Изабел.
Той излезе. Нямаше да види любовницата си разплакана. Къде останаха щастливите нощи във Франция?
В коридора на абатското жилище Мортимър срещна младия принц Едуард със свещ в ръцете, която осветяваше тясното му бледо лице. Дали не го дебнеше?
— Не спите ли, милорд? — попита го Мортимър.
— Търсех ви, милорд, за да ви помоля да пратите при мен вашия секретар… Бих желал в деня на завръщането си в кралството да пиша на госпожа Филипа…
II. СВЕТЛИЯТ ЧАС
„До предобрия и могъщ владетел Гийом, граф Еноски, Холандски и Зеландски.
Скъпи и любими братко, нека бог те пази, привет! Още не бяхме приключили дебаркирането на рицарите ни в морското пристанище на Харидж и кралицата не се беше установила в абатството Уолтън, когато получихме приятната вест, че монсеньор Хенри Ланкастърски, братовчед на крал Едуард, когото тук наричат обикновено лорда с кривата шия, защото главата му е обърната на една страна, е тръгнал да ни посрещне с войнство от барони, рицари и други мъже, свикани от земите им, както и лордовете епископи на Херифорд, Норидж и Линкън, за да се поставят в услуга на кралицата, дамата на сърцето ми Изабел. А и монсеньор ъв Норфолк, конетабъл на Англия, съобщи от своя страна, че идва с доблестните си воини със същите намерения.
Нашите и техните опълчения се срещнаха в градчето Беря-Сънт-Едмънд, където точно този ден имаше пазар, и то по самите улици.
Срещата протече така радостно, че не съм в състояние да ти я опиша. Рицарите скачаха от конете, разпознаваха се и се прегръщаха. Монсеньор ъв Кент и монсеньор ъв Норфолк паднаха разплакали в обятията си като истински братя след дълга раздяла, а месир Мортимър стори същото с херифордския епископ, а монсеньор Кривата шия целуна по бузите принц Едуард, после всички изтичаха към коня на кралицата, за да я приветстват и да целунат ресните на роклята й. Ако бях дошъл в кралство Англия само за да видя това — с каква любов и радост се притискаха около моята дама Изабел, щях да се чувствувам възнаграден за усилията си. При това населението на Сънт-Едмънд, изоставило птиците и зеленчуците, изложени на сергиите, се присъедини към общата радост, а и от съседните села непрестанно прииждаха хора.
Кралицата ме представи любезно, отрупвайки ме с комплименти, на всички английски благородници. Пък и сам можех да се похваля с нашите хиляда холандски копия зад себе си и бях горд, любими братко, с благородното държане на нашите рицари пред отвъдморските феодали.
Кралицата не пропусна също така да подчертае пред всички свои роднини и привърженици, че се е върнала благодарение на лорд Мортимър, при това с толкова силна подкрепа. Тя високо похвали заслугите на монсеньор Мортимър и заповяда да се съобразяват за всичко с мнението му. Впрочем самата кралица Изабел не взема никакво решение, без предварително да се допита до него. Тя го обича и не крие чувствата си. Но това може да бъде само чиста любов, каквото и да приказват злите езици, готови винаги да злословят, защото тя би прикривала по-грижливо чувствата си, ако не беше така. И зная по погледите й към мен, че не би могла да ме гледа така, ако сърцето й не е свободно. В Уолтън се уплаших малко, че приятелството им поради съображение, което не ми е известно, се е поохладило, но всичко доказва, че няма нищо такова и те са много свързани. Това ме радва, защото е съвсем естествено да обичат моята дама Изабел за всичките й красиви и благородни качества. И бих желал всеки да й засвидетелствува същата любов, каквато й давам аз.
Феодалите епископи донесоха достатъчно парични средства и обещаха, че ще получат още от епархиите си. Това ме успокои относно заплащането на нашите рицари, защото се боях да не би помощта на ломбардците, оказана на лорд Мортимър, да се изчерпи бързо. Гореописаните събития станаха на двадесет и осмия ден на септември.
Оттогова сме на път и триумфално напредваме през град Ню Маркет, претъпкан със странноприемници и жилищни сгради и през градчето Кеймбридж, където всичко живо говори латински, та да се чудиш и маеш и където има повече учени хора само в един колеж, отколкото бихте могли да съберете в цялото ви графство Ено. Навсякъде населението и феодалите ни посрещнаха така, че се убедихме колко ненавистен е кралят и каква омраза и презрение са предизвикали към него лошите му съветници. Затова опълченията ни са приветствувани с възгласа: «Освобождение!»