Нашите рицари не се отегчават, както каза Хенри Кривата шия, който, както виждате, използва галантно френски език. Когато чух тези негови думи, се смях цял четвърт час, а и сега се смея, щом се сетя за това! Английските момичета приемат радушно нашите юнаци и това е добре, защото поддържа войнственото им настроение. Колкото до мен, ако си позволя някои волности, бих дал лош пример и бих загубил авторитета, необходим на командира, за да въдвори при нужда ред сред войската си. Пък и обетът, който дадох на моята дама Изабел, ми забранява това и ако го наруша, може би щастието ще измени на експедицията ни. Така че нощите ме измъчват малко, но тъй като яздим продължително, сънят не бяга от мен. Щом се върна от този поход, мисля да се оженя.
Понеже заговорих за женитба, дължа да Ви уведомя, скъпи братко, Вас, както и скъпата си сестра графинята, Вашата съпруга, че младият принц Едуард е все така настроен спрямо Вашата дъщеря Филипа и че ден не минава да не ме пита за нея. Всичките му любовни мисли са си останали като че ли обърнати към нея и Вие сключихте добър и изгоден годеж и съм сигурен, че дъщеря Ви ще бъде винаги много щастлива. Аз се привързах към младия принц Едуард, който като че ли много се възхищава от мен, макар че говори малко. Той често мълчи, както сте ми описвали могъщия крал Филип Хубави, неговия дядо. Възможно е да стане един ден също така велик владетел като крал Филип Хубави и може би преди времето, когато е редно да очаква от бог короната си, ако съдя по онова, което се говори в съвета на английските барони.
Защото крал Едуард е реагирал много жалко на всичко случило се. Той бил в Уестмустърс, когато дебаркирахме и веднага се укрил в Лондонската си кула за повече сигурност. Накарал всички шерифи, които управляват графствата в кралството му, да разгласят по всички обществени места — площади, панаири и пазари — следната заповед, която преписвам за Вас:
«Тъй като Роджър Мортимър и други предатели и врагове на краля и кралството са дебаркирали насилствено начело на чуждестранни войски, които искат да съборят кралската власт, кралят заповядва на всички свои поданици да се противопоставят с всички средства и да ги разгромят. Трябва да бъдат пощадени само кралицата, синът и граф Кент. Всички, които вземат оръжие за борба с нашественика, ще получат високо възнаграждение, а на този, който донесе трупа или само главата на Мортимър, се обещава награда от хиляда лири стерлинги.»
Никой не се подчини на заповедите на крал Едуард, но те се оказаха много полезни за авторитета на монсеньор Мортимър, защото показаха колко високо се оценява животът му и го изтъкнаха още по-недвусмислено за наш военачалник. Кралицата отговори, че обещава две хиляди лири стерлинги на онзи, който й донесе главата на Хю Диспенсър, като оцени на такава сума щетите, които този благородник е нанесъл на любовта на съпруга й към нея.
Лондончани останаха равнодушни спрямо охраняването на своя крал, който докрай упорствува в заблужденията си. Най-разумното би било да изгони своя Диспенсър, който толкова добре заслужава името си. Но крал Едуард се е заинатил и го държи при себе си под претекст, че се бил поучил достатъчно от предишния опит. Същите истории станали някога по повод рицаря Гавистън. Той се съгласил да се раздели с него, но това не попречило да убият после рицаря и да наложат на него, краля, една харта и попечителски съвет, от който с голяма мъка се отървал. Диспенсър поддържал у него това убеждение, както казват, и всеки от тях пролял доста сълзи върху гърдите на другия. Диспенсър дори бил извикал, че предпочитал да умре върху гърдите на своя крал, отколкото да живее здрав и читав далеч от него. Естествено! За него е много изгодно да каже това, защото гърдите на крал Едуард са единствената му крепост.
Така че, тъй като всеки ги е изоставил на грозната им любов, сега те са обкръжени само от стария Диспенсър, от граф ъв Аръндел, роднина на Диспенсър, граф ъв Уорън, шурей на Аръндел, и най-сетне от канцлера Балдок, който не може да не е верен на краля, защото е толкова единодушно ненавиждан, че където и да отиде, ще го разкъсат на парчета.
Скоро кралят се почувствувал недостатъчно сигурен в Тауър и избягал с малката си компания в Уелс, за да вдигне войнство там, като преди това оповестил — на тридесетия ден от септември — булите за отлъчване, отпуснати му от папата срещу враговете му. Никак не се тревожете, любими братко, ако тази вест стигне до вас. Тези були не са издадени всъщност срещу нас. Крал Едуард ги поискал от папата за борбата си с шотландците и никой не се заблуждава относно неправилната им употреба. Затова ни причастяват както по-рано, при това епископите преди всички останали.