— Така настоя доктор Щван. Държеше да ви каже сама, и то с основание. Не е споделяла докрай за станалото с никого, дори с детектива, който й е приятел. Той ни изложи само в най-общи линии какво се е случило.
— Защо?
— Пак заради хората, които укриват и пазят убиеца. Щван се притесняваше, че ако те разберат, че го е разгледала добре, може и да й направят нещо. На нея или на съпруга й и на двете им деца. Убедена е, че вие няма да я подведете и да разгласите историята пред хора, които, биха я изложили на опасност. Настоя обаче сама да реши какво да ви каже вече след като се срещне с вас.
— Значи задачата е изпълнена.
— Защо ми се сърдите? — попита ме Тали.
— Защото сте много самонадеян.
— Не е нарочно — възрази младежът. — Просто ми се иска да сложим край на изстъпленията на Върколака, докато той не е убил или осакатил още някого. Искам да разберем какво го движи.
— Страхът и отчуждението — отвърнах аз. — Мъките и гневът, задето е наказан за нещо, за което не носи вина. Страдал е в самота. И е достатъчно умен, за да разбира за какво става въпрос.
От слънцето лъскавата коса на Тали приличаше на абанос, а очите му бяха като напръскани със златни точици. Долових чувствата му още преди той да е успял да ги прикрие. Станах и се извърнах към прозореца — не ми се искаше да гледам Тали.
— Сигурно мрази жените, които вижда — отбеляза младежът. — Жени, които никога няма да бъдат негови. Жени, които ще пищят, ужасени, зърнат ли тялото му.
— Всъщност мрази най-много себе си — уточних аз.
— На негово място и аз бих се мразил.
— Вие платихте пътуването, нали, Джей?
Той също се изправи и се облегна на рамката на прозореца.
— А не някоя голяма фирма, която се бори срещу „Картел 165“ — продължих аз. Погледнах го. — Вие организирахте срещата ми с доктор Щван. Организирали сте всичко и сте платили от джоба си — отсякох убедено. Бях смаяна от предположението си. — И сте си го позволили, понеже сте баснословно богат. Защото родителите ви не си знаят парите. И затуй сте се хванали на работа в служба за борба с престъпността. За да избягате от това, че сте богат. Но въпреки всичко се държите като богаташ, изглеждате като богаташ.
Той трепна.
— Не ви е приятно, че не вие задавате въпросите, нали? — вметнах аз.
— Вярно е, че не исках да ставам като баща ми. Принстънският университет, спортните отбори, жена от сой, деца, възпитавани както подобава, всичко, както подобава.
Стояхме един до друг и гледахме улицата, сякаш навън ставаше нещо интересно.
— Но се съмнявам, че баща ви изобщо ви обръща внимание. Заблуждавате себе си, като му правите напук. Следвали сте в Харвардския университет, милионер сте, значи му правите напук, щом се разхождате с полицейска значка и пистолет и сте си продупчили ухото.
— Защо ми говорите всичко това?
Той се извърна към мен, стояхме толкова близо един до друг, че усещах дъха му и миризмата на одеколона.
— Защото не искам утре сутринта да се събудя и да си дам сметка, че съм част от някакъв ваш си план, с който сте решили да ядосате баща си. Защото не искам да повярвам, че току-що съм нарушила закона, престъпила съм всички клетви, които някога съм давала, заради някакво си разглезено богато хлапе, което смята, че ще покаже колко против е срещу установения ред, като накара човек като мен да направи нещо, заради което да си съсипе кариерата. Каквото е останало от нея де. И вероятно като ме тикне във френски затвор.
— Ще ви идвам на свиждане.
— Много смешно, няма що.
— Не съм глезльо, Кей.
Сетих се за табелката „Не влизай“ и веригата върху вратата. Докоснах Тали по врата, прокарах пръст по извивката на волевата му брадичка, помилвах ъгълчето на устата му. Повече от година не бях усещала мъжка брада до лицето си. Пресегнах се и прокарах длани през гъстата му коса. Тя бе топла от слънцето, а Тали бе впил очи в моите — чакаше да види какво ще направя.
Притеглих го към себе си. Започнах да го целувам и милвам ненаситно, като прокарвах длани по стегнатото му съвършено тяло, а през това време той ми смъкваше дрехите.
— Божичко, колко си красива — пророни досами лицето ми. — Щях да полудея! — Скъса едно от копчетата, изкриви кукичката на сутиена. — Седях там като истукан пред генералния секретар и се опитвах да не гледам гърдите ти.